Юрий Вълковски: Промяната се ражда в сърцето, но оцеляването ѝ е винаги на косъм!
Юрий Вълковски е ръководител на конкурса за социални предприемачи ,,Промяната‘‘ на Нова броудкастинг груп и фондация Reach for Change. Има 20-годишен опит в неправителствения сектор в България и Европа. Алумни е на German Marshall Fund и Salzburg Global Seminar. Директор на Българската фестивална асоциация, мениджър „Финансирания“ във Фондация „Работилница за граждански инициативи“, член на Стратегическата група на Европейската инициатива „Душа за Европа“ и други.
От 2004 г. преподава мениджмънт на неправителствени организации и културен мениджмънт. През 2014 г. е обявен за един от 40-те млади европейски лидери под 40 години.
През последните 24 години се бори за по-добра среда за социални и културни инициативи, които променят България от долу-нагоре. Вярва, че всеки човек и всяко общество има енергия за промяна. Повече за това, както и за него, ще ни сподели в следното интервю.
Кога и как се стигна до създаването на ,,Промяната‘‘?
ПРОМЯНАТА беше създадена в началото на 2014 г. Но истинската ПРОМЯНА беше създадена от Емо и Тео от Враца, от Мая и Стояна от Варна, от Николета, от Веселина – и двете от София – и Иван от Пловдив. Това бяха първите 7 човека, които повярваха в ПРОМЯНАТА и която я изпълниха с живот и смисъл. Една великолепна седморка.
Четири години по-късно Социалната чайна на Мая и Стояна помага на десетки деца и младежи от институции във Варна. Емо и Тео са все по-близо до мечтата си да превърнат Враца в Силициевата долина на България. Николета достига до десетки хиляди младежи чрез Loveguide.bg. Веселина продължава да променя живота на десетки деца с увреждания и техните родители. И най-готиното е, че те вече не са 7, а заедно с тях има още двойно толкова нови членове на екипите им, доброволци и поддръжници. Освен това, благодарение на огромните си усилия и на подкрепата от ПРОМЯНАТА всички те вече имат много по-стабилни и успешни организации. Уникални и вдъхновяващи проекти.
Вече стотици участници са минали през конкурса. Има ли признаци, по които би ги обединил, и какви са те?
Не се отказват. При тях броят на ставанията винаги е по-голям от броя на паданията. А иначе – всеки един от тях съчетава силна кауза, с интелект и с прагматизъм. С колегите от Reach for Change казваме, че нашите социални предприемачи са Smart, Brave and Passionate. Но все пак, тайната съставка е страстта. Силната социална чувствителност, която не ти дава да отминеш несправедливостта и която те тласка да действаш, дори когато не вярваш, че нещо ще се промени.
Оттам нататък е като с летенето – просто скачаш и се опитваш да не уцелиш земята.
Защо толкова харесваш Мухамад Юнус? С какво е различен от останалите личности?
Преди години в един лондонски парк се запознах с дама, която беше направила библиотека за бездомни. Защо специално за бездомни? Защото те нямат адресна регистрация и обикновените библиотеки отказват да им заемат книги. А те връщат ли ги? О, да! Много искат да четат и са ужасно отговорни. А вие като чуете бездомен и книга какво първо си представяте? Един хубав огън за стопляне, нали?
Затова харесвам Мухамад Юнус – защото отива при най-бедните и доказва, че може да им се вярва и че те са едни от най-сериозните кредитополучатели. И че това може да ги измъкне от бедността. Много е трудно да повярваш на бедните, на бездомните, на наркоманите, на затворниците. И правилно, така трябва да бъде. Но пък хората, които избират да им повярват и да подкрепят собствените им усилия за промяна заслужават моето уважение.
Защо е нужно да има колаборация между бизнеса и неправителствения сектор?
Защото се движат с различна скорост през времето и пространството (лек път, г-н Хокинг).
НПО-тата са бавни и се опитват да постигнат ефект далеч във времето. Бизнесът е бърз и очаква конкретни измерими резултати още в края на тримесечието. Разбира се, това са клишета, които не са изцяло верни. Но сигурно е това, че партньорството може да бъде взаимно изгодно. Когато, обаче, е партньорство в дълбочина, партньорство основано на споделяне на опит и на активно взаимодействие, а не просто размяна на пари и услуги. В по-широк план – защото системната промяна е възможна само когато бизнес, неправителствени организации, но и институции работят заедно.
Има ли възможност да създаваме иновации и в същото време да запазваме културата си? Как?
Относно опазването на културата има един любим израз, който се приписва на Густав Малер:
Традицията не е поклонение пред пепелта, а е предаване на огъня!
А иначе, културата Е иновация. Културата постоянно произвежда иновации, част от които оцеляват, други изчезват. И въобще, иновации не се създават в центъра, те най-често се появяват в периферията – в най-широкия смисъл на периферия. Културата – изкуствата и културното наследство – са прекрасна хранителна среда за иновации, извън центъра на обществото.
Дълго време си преподавател в български университети. Кое е най-важното, на което учиш своите студенти, но не го пише в учебниците?
Държавната машина е мощна и огромна. Но има слаби точки. И ако вие искате да промените нещо – закон, политика, институционални механизми – то трябва да знаете коя е тази точка, където минималния натиск ще доведе до максимален ефект. Нещо като акупунктура. Предполагам, че това важи за всяко усилие свързано със социална промяна, независимо дали срещу нас е държавата или например, консервативни обществени нагласи.
Защо си струва да се инвестира в България?
Защото само ако си инвестирал време, усилия и пари, имаш право да мрънкаш и да се оплакваш. А ние ужасно обичаме да се оплакваме, нали?
Извън шегата – защото почвата е плодородна и може да даде много плод. Градината изглежда малко занемарена, но ако положим усилия може да разцъфне и да ни върне инвестицията многократно. Но трябва да сме с нагласа, че инвестицията е с дълъг хоризонт. Няма да стане бързо.
Според теб, къде се случва промяната?
Вътре в сърцето и мечтата на един човек. Винаги един. И винаги започва отвътре. Там се ражда, но оцеляването ѝ е винаги на косъм. И този човек има отговорността да я направи нещо повече от своя мечта. Да увлече още хора. Да ги накара да повярват. Да си я отгледат и накрая да променят целия свят така че тя да си пасне на мястото. Защо? Не знам. Може би защото на този човек нещо му е щракнало и вече не е можел да търпи света такъв и е решил да го променя?
Юрий е главен фасилитатор в Академия за социални предприемачи, организирана от Reach for Change България. Крайният срок за кандидатстване в третото издание на Академия за социални предприемачи на Фондация Reach for Change е до края на деня днес (15 март). Кандидатства се с кратък онлайн формуляр на se-academy.bg. Програмата е насочена към хора, които искат да стартират своя социална инициатива и да я направят финансово устойчива, но имат нужда от знания, практически умения и контакти. Обученията ще се проведат в три уикенда между 30 март и 22 април в София. Най-добрите 30 кандидати ще получат стипендия от 50% с подкрепата на ING Bank, клон България.