От сърце

За „безСмартието”

Един ваканционен ден, синът ми Марти се прибра бесен рано-рано у дома. Времето бе чудесно, отворено за игри и бели, но не и неговото. Неговото бе БезМарти. Всичките му приятели били заболи главички в  своите смартфони. Не че и Марти не го прави, но сега нещо се беше променило, до такава степен, че дори сълзи от очите му проблясваха. Възмущаваше се, изпречваше се сам пред глобални въпроси като:

  „Така ли трябва да пропиляваме детството си?” и  „Не може ли да играем на живи игри?”.

С един обобщаващ всичко  израз „без/с Марти e то” . Дали все по-често се запитваме: „Що е то това, което ми взима от личността?”,  „Със или без мен, къде съм аз?”.

Така развълнуван го накарах да напише всичко на простия бял лист, който пазя и до днес. И в този пролетен ден, когато листата навън се пролистват, аз извадих листа на Марти и го постелих на бюрото си, и се заслушах в сладките му криви, но толкова истински буквички:

Смарт време ли е? Безсмъртни ли сме в него? А по-главният въпрос е  Живи ли сме в него?

Всичко с мярка. Пролет е. Да бъдем с Март, с цветята, сред аромата, с живота на живо! По-малко смарт и повече умни!

Днес искам да прекарам моето време с Марти J