Uspelite.bg и Културна фондация А25 стартираме рубриката „Октаново число Култура“ като пресечна точка на представите ни за хора, упорито променящи средата със средствата на културата, правейки по този начин общото ни бъдеще възможно по-добро. В продължение на година всяка трета седмица от месеца ще ви разказваме за личности, за които да подобряват нашия общ контекст не е кауза, благотворителна акция или извънредна проява на емпатия, а просто нормалност, ежедневие и начин на живот.
Те са преводачи, изследователи, мениджъри, журналисти, артисти, но и хора, за които съвременната българска култура не е задължително професия, но със сигурност е любов. Всички тях, рядко или никога, няма да видите в прайм тайма на масовите медии не защото нямат какво да кажат, а защото имат гориво вместо рейтинг във вените. Селекцията на участници в рубриката ще бъде изцяло субективна и поради това още по-лична.
Сборът от мощностите на Адрияна Панева и Стефан Маринов се равнява на едно културно перпетуум мобиле, устойчиво както на бурен скептицизъм, така и на тежък товар от столове, екран, прожектор и други атрибути, нужни за превръщането на градинката пред блока в кино и най-вече на съседите от квартала в любопитни зрители на нови български филми. Като част от екипа зад „Блок Кино“ и „Киноточка“, лошото време и неравните терени не са сред любимите им неща, но и не могат да сломят страстта им към преобразяването в киносалон на всевъзможни открити и закрити пространства и към постигането на уютна близост между изкуство и публика.
Инициативата им за прожекции на нови български филми на открито „Блок Кино“ започва през 2015 г. Към днешна дата оборотомерът отчита над 90 показани филма в 12 столични квартала, няколко гостувания в хижа „Планинарска песен“ на Витоша, прожекции в различни начални училища, УАСГ, София Тех Парк, както и във Варна, Бургас и Перник. През 2019 г. пък стартира „Киноточка“ – серия от прожекции на американско документално кино, засягащо актуални глобални въпроси, на неочаквани места в София, като бившия завод „Витоша“ и Студио 1 на БНР.
Преди да им се посвети, Адрияна завършва „Книгоиздаване“ в СУ „Св. Климент Охридски“, а професионалната ѝ траектория преминава и през организирането на технологичната конференция Webit, серия събития на IAB България (IAB Mixx Awards, IAB Форум), София Филм Фест и Stockholm Film Fest. Стефан Маринов има диплома по „Фотография“ от НАТФИЗ и няколко самостоятелни изложби. Паралелно работи като продуктов дизайнер за редица международни компании.
За пръв път това лято Ади и Стефан натискат паузата на собствения си организаторски филм и с екипа решават, че тази година „Блок Кино“ няма да се проведе поради пандемията. Ние се възползваме от освободилите им се минутки, за да поговорим с тях за кадрите дотук и всичко предстоящо.
Адрияна Панева
Ади, какво работи Стефан и какво от нещата, които прави той, не би определил като работа?
Ади: Стефан е продуктов дизайнер по професия и вече 5 година прави визуалната идентичност на „Блок Кино“, а отскоро и на „Киноточка“. Иначе покрай „Блок Кино“ му се е налагало да „работи“ много неща – да бъде основна част от техническия екип, да подрежда столове, да шофира бус или да търси подходящото осветление за някоя прожекция… Смятам, че в различна степен той обича всички тези дейности, а когато си обичаш работата, тя не е вече само работа.
Стефане, а как изглежда това съотношение при Ади?
Стефан: Като цяло се стараем да се занимаваме само с неща, които ни доставят удоволствие, и да го намираме дори в ежедневните ни задължения. В същото време Ади е отговорна за документалната част на проекта, която, бих казал, е най-отговорната и трудоемка. Съотношението е много работа и колкото се може повече удовлетворение от нея.
Две от най-популярните инициативи, зад които стоите, са „Блок Кино“ и „Киноточка“, които показват съвременно кино извън киносалоните. Защо?
С: Мислим, че важните спътници на обществото са културата и изкуствата и винаги за нас водеща цел е било да представяме колкото се може повече изкуство по по-достъпен начин.
А: Точно това е изключително важно за нас – събитията ни да бъдат достъпни за хората. Затова „Блок Кино“ се случва в кварталите, близо до тях, и е с вход свободен. По този начин успяваме да привлечем различна публика, която не посещава кината в централната градска част.
При „Киноточка“ пък търсим места, които да комуникират с темата на филма и да бъдат интересни и различни. Идеята на „Киноточка“ е да превърне една киновечер в различно изживяване. Ние самите обожаваме ходенето на кино, но понякога е хубаво да излезеш от киносалона под открито небе или на едно по-различно място.
Стефан Маринов
Как се разви „Блок Кино“ за петте си години съществуване?
А: За пет години „Блок Кино“ се развива много и успешно, дори да звучи нескромно. Успяхме да покажем десетки и все хубави български филми и със сигурност да променим нагласата на много хора към българското кино, а и да ги зарадваме с една по-различна вечер в квартала!
Аз лично много се радвам на появата на „Блок Анимационно Кино“ – частта от проекта ни, посветена на анимационните филми. За последната година с тази инициатива бяхме на гости на над 15 училища, заедно с аниматорката Роза Колчакова и нови български детски анимационни филми, един от които е и нейният „Баба“.
Срещнахте ли скептицизъм в началото и как се справихте с него? И срещате ли го и сега?
С: В началото на проекта срещахме скептицизъм както към новото българско кино, така и към самата идея за кино в квартала. С времето обаче хората започнаха да харесват и чакат филмите част от „Блок Кино“ и да се отървават от собствените си предразсъдъци към новите български филми. А и нека си признаем, че градинката пред блока или един училищен двор могат да бъдат страхотно място за кино.
Ако не трябваше да се съобразявате с никакви условности, в какви посоки още бихте го развили?
С: Определено бихме експериментирали повече както с различни начини на поднасяне на изкуство, така и с различни форми на самите събития, които организираме.
А: Хубавото на киното на открито и конкретно на „Блок Кино“ е, че не трябва да се съобразяваме с много условности с изключение на достъпа до ток например.
Какво ви предстои през 2020 г.?
А: Заради епидемията от Ковид-19 ситуацията с провеждане на събития е доста сложна и променлива, затова и решихме тази година „Блок Кино“ да бъде в почивка и да се завърне със свежи сили през 2021 г.
С: Така 2020 г. за нас ще бъде време на художествена пауза и размисъл за предстоящите ни проекти.
Как избирате филмите, които показвате?
А: Подборът на филмите е изцяло в ръцете на нашия кинокритик Катерина Ламбринова. Тя има много добър поглед над новото българско кино. Смятаме, че успяваме да покажем най-интересните заглавия от последните години. Често търсим и връзка между кварталите, публиката и филмите.
Как изглежда съвременното българско кино, гледано от тревата на междублоковото пространство?
С: Ние определено мислим че съвременното българско кино произвежда страхотни филми и се вписва много добре в междублоковото пространство. Много от филмите разглеждат съвременните проблеми на обществото и представянето им в междублоковото пространство помага на хората да ги чувстват по-близки.
А: Да, определено мястото на показване на филмите ги прави по-близки до хората. И отново във връзка с предразсъдъците на хората – ако един човек не би отишъл в някои от арткината в София, той може би би гледал филм пред блока в по-непретенциозна обстановка.
А как изглеждат хората от квартала в отражението на белия екран?
А: Понякога сърдити, друг път усмихнати, нормални. Все по-често хората са и отворени към филмите, което ни радва.
Със сигурност кварталната публика на „Блок Кино“ коментира много повече филмите, отколкото в стандартен киносалон. Тези коментари винаги са ни много интересни, защото те показват отношение към филмите, героите. Когато един герой те ядоса или му съчувстваш и го обсъждаш, то тогава филмът е успял да те развълнува.
На какъв терен най-трудно се „редят столчета“?
А: За тези 5 години се опитваме да докажем, че няма трудно място за редене на столове и съответно за кино. Киносалонът може да бъде навсякъде.
Как авторите и екипите на прожектираните филми реагират?
С: Досега винаги сме срещали само положителна реакция от екипите на филмите и режисьорите им. Също така винаги сме получавали пълно съдействие от тяхна страна. С нашите прожекции се опитваме както да обогатим публиката, така и да създадем повече пространство за показване на българско кино. Надяваме се това да се получава и да успяваме и да помагаме на създателите на филми да представят посланията си пред широка публика.
А: Както споменах, кварталната публика коментира много повече филма на екрана, което е интересно за авторите, които могат да чуят всякакви мнения.
Зад осъществяването на инициативите си работите както с публични институции, така и с частния бизнес. Има ли разлики в начините, по които протича диалогът ви с тези две страни, и в аргументите, които ги печелят за вашите каузи?
А: Може би основна разлика е, че при публичните институции първият отговор винаги е „не“ и с разговор и обсъждане стигаме до „да“, а при частния сектор е обратното. В частния бизнес се тръгва с много идеи и обещания, но част от тях се изключват в хода на работа. Да, подходът е различен. При публичните институции ти трябва повече търпение, определено. При партньорства с частния бизнес трябва гъвкавост и готовност на компромиси, с които, разбира се, трябва да се внимава.
Усилията ви са насочени към съвременна култура и изкуство. Кои са те според вас и защо се опитвате така усърдно да ги пресрещнете с разнообразна аудитория?
С: В момента с „Блок Кино“ сме се фокусирали върху киното, но определено мислим, че всички изкуства трябва да бъдат представяни по по-достъпен начин, за да може посланието им да достигне до по-широка публика. В предишните ни проекти сме обръщали внимание на литературата и фотографията, но самите ние имаме интерес и към други изкуства и смятаме да не се ограничаваме в бъдещите си проекти.
А: Много харесваме лекциите на Arts and Culture Today, чрез които от удобството на Дом на киното можеш да научиш много за света на съвременното изкуство.
Самите вие какво изкуство харесвате и търсите като публика?
С: Имам бакалавърска степен по фотография и определено много обичам да посещавам фотографски изложби. Също така много се интересуваме от дизайн и посещаваме изложби на различни артисти. Но се опитваме да не се ограничаваме откъм стилове, защото по този начин научаваме повече нови неща и обогатяваме мирогледа си.
А какво ви ядосва в изкуството?
С: Самоцелно създаденото изкуство, насочено и създадено към определени кръгове хора.
В настоящата епидемиологична ситуация настъпи бум на събитията на открито. Като хора с опит в тази посока много преди пандемията какво мислите за тази тенденция?
С: Много се радваме на този бум и се надяваме дори и след епидемията тази тенденция да продължи и повече хора да се възползват от този подход при провеждането на събития.
Кои са най-неочакваните рискове, когато една кинопрожекция се провежда на открито?
С: Метеорологичните условия определено, но пък тогава си казваме, че това е едно напомняне от природата, че не всичко зависи от нас. Миналата година на първата ни прожекция в квартал „Княжево“ заваля лек дъжд, но хората си извадиха чадъри и догледаха филма, което беше супер.
А: Може би най-неочакваният проблем беше едно спиране на тока на една от прожекциите ни в двора на 51 СУ в квартал „Хиподрума“. Трениращи във физкултурния салон ни спряха тока, без да искат, и по средата на филма всичко изгасна, но бързо се справихме.
А кои са моментите, които ви носят най-голямо удовлетворение?
А: Моментът на най-голямо удовлетворение е, когато с прибирането на столовете и техниката след прожекцията, дойдат и хора, развълнувани от филмите, с въпроси къде и кога ще бъде следващата прожекция. А да си кажа, че сме и много щастливи, когато хората се включват в прибирането на нашия киносалон, защото така си създаваме малко общество.
Стефан, за колко минути един продуктов и графичен дизайнер сглобява екран за прожекция пред блок в столичен квартал?
С: За около час успяваме да превърнем почти всяко пространство в малък киносалон, но трябва да се отбележи, че сме зависими от доста независещи от нас фактори и заради това трябва да сме гъвкави.
Ади, колко пъти спира сърцето на един координатор преди старта на всяка прожекция?
А: Най-вече зависи от атмосферните условия. През месец август мразим прогнозата за дъжд…
Ина Дублекова и Кремена Христова са авторки на интервюто.
