За какво са празниците, ако не за да празнуваме бодлите си?
В момента мъжете ми се приспиват, а аз трябва да правя сладкиш. Но не го правя. Толкова ми се спи, че ми иде да се разплача. Но седнах да пиша този текст. Защо ли? Защото понякога има неща, които са по-важни от съня (а аз обожавам да спя!). Като любовта например. Във всичките ѝ форми и измерения.
Този декември за мен е различен. Различен е, защото имам бебе Игинатор. Различен е, защото се захванах с повече работа и каузи от всеки друг път. Различен е, защото за първи път от доста време насам имаме истинска елха! Да, съвсем живо борче в саксия!
И знаеш ли какво правят истинските елхи? Бодат те. Докато ги носиш. Докато се опитваш да ги украсиш. Докато се мъчиш да ги полееш. Във всеки момент това дърво ми напомня, че е живо и няма да се даде така лесно. И не се дава.
И така, докато бях убодена 376 пъти, лека-полека започнах да се превръщам в таралеж.
Истинските неща бодат. И отсечените борчета бодат. Те също са (били) истински. Но убождането при тях е друго. Пак е болезнено, но те вече не се борят. Примирили са се, че просто ще красят дома ти и след това ще бъдат изхвърлени или изгорени.
А има ли нещо по-тъжно от гледката на изоставена в контейнера елха? Защо ни е да убиваме нещо, само за да можем да му се радваме по-малко от месец?
От тази гледна точка пластмасовите дръвчета не са толкова лоша алтернатива, защото са практически вечни. За да се "изплати" на природата обаче една такава елха, трябва да я ползваш поне 15 години, иначе няма смисъл (или по-скоро има вреда). Коледната елха в саксия - това вече е друга работа!
Наясно съм, че има голям шанс дървото да не хване при засаждането. Но знаеш ли какво? Отрязаното дърво със сигурност няма да се съживи, с това поне има шанс.
А тази година аз много силно вярвам в нашето дърво. Ще го засадим на село и се надяваме да расте заедно със сина ни. Защото повече от всякога имаме нужда от дървета! Имаме нужда от надежда. От чист въздух. Да спрем да убиваме и да започнем да създаваме.
Да се убодеш на истинската си елха е най-прекрасното нещо на света. Защото игличките (и бодлите) не са лошо нещо. Под една или друга форма всички се раждаме с тях. Всички сме борчета, кактуси и таралежи.
И като казах таралежи, няма как да не ти покажа това страхотно клипче за любовта и бодлите. Признавам си - толкова много се трогнах от него, че изоставих печенето на сладкиш и седнах да ти разказвам тази бодлива история за елхи и още нещо. А за какво са празниците, ако не за да празнуваме бодлите си?
