Образование и наука

На пръв поглед нямат много общо, нали? Някои може би ще кажат, че няма общо и между ученици и литература. На тях ще им отговоря в края на тази история. Те просто още не знаят какво могат.

Във време, в което постоянно чувам „от тези младите нищо няма да излезе“, „загубени сме, ако трябва да разчитаме на следващото поколение…“, открих Аглая, Пролет, Галина, Ивайло, Боян П., Фьодор, Явор, Боян К, Боян В., Виктор и Яна. Те са тези „младите“, тези от „следващото поколение“. Но не и тези, за които всички говорят. А трябва.

Но нека започна отначало.

Беше пролет, ей тази последната пролет, късна вечер. Седях на пода в къщата на най-добрия ми приятел и докато всички говореха шумно, аз най-безцеремонно преравях библиотеката му. Така попаднах на едно тъничко и мъничко книжле. „Отключване“. Оказа се, че е със стихотворения. Интересно. Зачетох го.

Виждаше се, че има нещо леко наивно, сякаш гледах света през детски очи, но в същото време проникновено по един толкова простичък начин – по онзи простичък начин, който е най-истински и по който ние, възрастните, често забравяме да гледаме на нещата.

Изчетох го от кора до кора. Кой беше авторът? Кой вижда света по този начин? Какви са тези псевдоними? Заразгръщах отново книжката и за своя изненада открих отговора признание още на първата страница, как го бях пропуснала?

„Това сме ние – единадесет ученици, които отключиха себе си към поезията и усетиха истински вдъхновението, съпътствало всеки един поет в човешката история. Ние сме млади поети, които се скриха нарочно под маската на псевдонима, за да бъдат разпознати от теб, читателю наш. Всяко стихотворение в тази книжка носи нещо от нас със себе си – история, чувство, емоция, превъплъщение, дори мечта. Нашите лирически герои, говорители или Аз-ове са израз на собственото ни светоусещане, което ни показа, че в поезия може да бъде превърнато всичко. Тя може да изникне в най-неподозирания момент дори когато си далеч от мисълта за писане. Тогава ти трябва да запишеш бързо идеята на белия лист, преди тя да изчезне от съзнанието като птица, която само веднъж е кацнала на рамото ти.“

Като птица, която само веднъж е кацнала на рамото ти… Ученици… Продължавах да не мога да повярвам.

Всъщност сега, почти половин година по-късно, все още не мога да повярвам.

Време е да ви разкажа историята на Аглая, Пролет, Галина, Ивайло, Боян П., Фьодор, Явор, Боян К, Боян В., Виктор, Яна и техния учител Ванката. Да, Ванката. Дори и те така му казват. Защото уважението им не се печели, като ги накараш да ти казват г-н Илиев. Печели се по друг начин.

С няколко буркана компот например.

Когато се срещат за първи път в началото на 8 клас, това са просто единадесет наплашени от литературата и матурите в 7 клас ученици и просто поредният им учител по български и литература. Но това всъщност не е просто поредният учител. Чудейки се как да пребори този техен страх от литературата, един ден, когато им предстои отново анализ на литературна творба, Ванката се появява в час с няколко компота и дванадесет купички – за тях и за него. И понеже това не са просто единадесет ученика, в този ден те отключват себе си за литературата, а и за собствените си възможности.

Крачката от дружно ядене на компот, докато анализират литературна творба, до дружното писане и създаване на литературна творба се оказва много малка. Няколко месеца по-късно, след като всеки от тях е открил неподозирания си талант и се е осмелил да го разгърне, учениците от 8 клас имат над 30 стихотворения. А след дълги редакции, обсъждания, измислени псевдоними, създаване на корица, говорене с печатници и дори един организиран референдум за това дали изобщо тези техни творби да видят бял свят… се ражда общата им стихосбирка „Отключване“.

Същата тази стихосбирка, която в онази пролетна нощ държах в ръце и не можех да повярвам, че е създадена от група ученици.

Когато ги попитах дали са се колебали за името, един по един започнаха да се усмихват и казаха:

Не, не сме се колебали. Единствено за това не сме. Защото знаем, че благодарение на това се преборихме със страховете си и се отключихме – не само за литературата, но и за собствените си възможности.

И това е само началото.

Началото за единадесет души, за които мнозина ще кажат „просто поредните ученици“, „просто поредните младежи“. Но те не са просто поредните.

А всъщност… дали някой изобщо е?