От сърце

"От всеки "арабин", "европеец" не става"

Попаднах на горното изречение в един коментар под публикация на нашата страница и именно те ме провокираха за тази статия. Предстои ми да напиша един от онези материали, които сам не харесвам - такива, засягащи теми като религия и расова дискриминация. Считам обаче, че той има място във вашето ежедневие и съдържа неща, които ще ви накарат да се замислите. А в днешни дни това е от критично значение.

Винаги съм мразил стереотипите и поставянето под общ знаменател, независимо за какво са се отнасяли те. Защото в крайна сметка, ако те бяха верни всички блондинки щяха да са глупави, всички политици - корумпирани, всички футболни фенове - безмозъчни фашисти (а повярвайте те не са) и ако трябва да вярваме на напредничавите англичани - всички българи трябва да сме мързеливци, които чакат на социални помощи. Много е жалко, когато човек влезе в коловоза на общественото мнение, особено когато то засяга теми, които пораждат религиозна и етническа нетърпимост между различните хора. Защото да мразиш и обвиняваш сляпо е много по-лесно, отколкото да седнеш и да мислиш.

С оглед на събитията от последните месеци и хипер истеричния начин, по който те се отразяват някак е нормлано средностатистическият човек да мисли по този начин. Вчера срещнах публикация на един арабин, който беше написал:

Сигурно е прекрасно да си бял и действията на един човек да не лепят етикети за цялата ти раса.

Нека насоча вниманието ви към един факт - на света има над милиард души, които изповядват исляма. Ако всички те бяха опасани с динамит фанатици (за каквито несъмнено ги смятат голям брой хора) атентатите по земното кълбо щяха да са с честотата на гръмнатите пиратки на Нова година. Замисляте ли се и за момент, че другите големи "виновници" за всички проблеми на Европа - бежанците, в крайна сметка бягат от същите тези терористи, за каквито ги смятаме ние?

И преди да ме наречете либерален тъпак, толераст или някое друго цветущо прозвище, нека кажа, че държа да има отговорност и виновните да понесат своите последствия! Но (при това едно огромно НО!) всички ние трябва да осъзнаем, че тероризмът няма лице, раса или религия. Хората не са добри или лоши заради цвета на кожата си, или вярата, която изповядват. Те трябва да бъдат съдени според своите действия, а не според това как изглеждат. И всички трябва да бъдат съдени еднакво за престъпленията, които вършат. Във времена, в които толкова много неща се опитват да разделят хората, ние трябва да седнем, да се замислим и да погледнем обективно на фактите и събитията, а не да се оставяме да бъдем водени за носа от различни, търсещи рейтинг медии, които умело боравят с общественото безпокойство и страх.

Ако погледнем в исторически план и съпоставим някои исторически събития през призмата на общественото мнение днес и моментната му нагласа, то спокойно можем да кажем, че афро-американците в САЩ все още трябваше да са роби, а ние не е трябвало да спасяваме българските евреи, а смело да ги засилим към газовите камери.

Решението на проблема с радикалното насаждане на фанатизъм у млади хора от ислямски произход няма да стане само чрез оръжие. Необходимо е осигуряването на качествено светско образование в засегнатите от война региони или изваждането на тези деца и младежи от средата, в която живеят в момента. Искрено се съмнявам, че един образован човек, независимо от неговата раса и религия, би станал част от група жадни за смърт фанатици. Те изповядват вярвания и нагласи, присъщи за индивиди, които са живели преди 1000 години. И ако не ми вярвате може да погледнете за пример днешна Турция, където младите светски турци не скланят глава пред джамията, а се обръщат, за да не им пречи шума на разговорите по телефона.

Нека се опитаме да не слагаме всички под общ знаменател, колкото и да е трудно това в момента. Жертвите на подобен тип атаки не се делят на вяра и раса. Не поставяйте етикети на невинни хора, само защото техните мисли и вярвания не съвпадат с вашите.

И за финал ще дам един прекрасен пример от нашата родна история - при Освобождението на Варна от турско робство, първите жители, посрещнали руските освободителни войски, всъщност са били от местното мирно турско население.

Нека мислим повече и мразим по-малко. Вярвам, че "органът" на нашата съвест като общество не е закърнял и можем да демонстрираме от време на време, че все още функционира. Повярвайте, не вреди.