За миг затворих очи
За миг затворих очи и си представих един по-хубав свят.
Свят, в който хората са добри, наистина добри. Представих си ги усмихнати, но не само на външен вид. В сърцата си също носиха усмивки – големи и топли. Толкова големи, че дори тежаха, но това им харесваше. Доставяше им удоволствие. Ако наистина си добър, това няма как да не ти допадне.
В хората нямаше злоба, нито завист. Те, всички те знаеха, че ако имат лоши помисли – това ще се върне към тях. Затова бяха с добри души и това се връщaше стократно към тях. Връщаше се, защото такъв е закона на привличането. Помислиш ли нещо лошо към друг – връща се към теб. Може да не е веднага, а след седмица, месец или дори година. Същото е и с добрите мисли. Изпратиш ли някому благи чувства – връщат се към теб.
За миг затворих очи и си представих един по-хубав свят.
Свят, в който хората са щастливи, наистина щастливи. Представих си ги весели, но не само на външен вид. В сърцата си също носиха щастие – голямо и истинско. Толкова голямо, че заразяваше и околните. Хората бяха щастливи за самите себе си. Не се преструваха с цел да подразнят тези, които не харесват. Те, всички те знаеха, че това е безсмислено. Не намираха смисъл в това да се смеят фалшиво заради другите, а когато са сами да плачат силно. Те изпитваха щастие за самите себе си, защото се обичат и уважават.
За миг затворих очи и си представих един по-хубав свят.
Свят, в който мъжете са мъже, а жените – жени. Свят, в който всички хора са заедно, защото се обичат истински. Мъжете не търсиха само плът, а жените - пари. Това беше непонятно в света на моите представи. За жените не беше срамно да работят, а за мъжете да признаят, че са в затруднено положение. Защото, ако наистина обичаш някого, може да стоиш на една поляна с него. Имам предвид пуста поляна, без други хора наоколо.
Ще ти бъде достатъчно човека, когото обичаш, да те хване за ръката. Нощните птици ще се правят, че не ви виждат. Луната ще се скрие зад някое дърво, за да затъмни обстановката. Вятърът ще задуха съвсем леко и приятно. Тогава косите й ще се разрошат, а той ще ги оправи. Не защото не я харесва рошава, а защото копнее да я погали. В света на моите представи хората знаеха, че елитната и блестяща вечеря няма да им купи щастие. Хората знаеха, че истинската и чиста любов носи щастие.
