За първи път българин е сред спечелилите престижната стипендия на фондация „Hertz“!
23-годишният Александър Атанасов е първият българин, удостоен с престижната стипендия за млади учени на американската фондация „Hertz“. От общо над 750 кандидати за стипендията, Алекс е сред петнадесетте, които я печелят.
Стипендията на фондация „Hertz“ се връчва на докторанти в сферите на биологическите и физическите науки, математиката и инженерството. Чрез стипендията фондацията осигурява на студентите, които следват докторантура, финансова помощ, консултации, научни беседи и мрежа от колеги със сходни интереси.
Кандидатите първо подават научни разработки в писмен вид, а след това само около 40 преминават в следващите кръгове с двучасови интервюта, проведени от възпитаници на Херц, опитни учени и инженери докторанти. Накрая стипендии се присъждат на 10 до 15 студенти, които са сред най-престижната група от млади учени, инженери и математици в света.
За българския студент първият етап от кандидатстването е бил „сравнително лесен“ и дори се е радвал на дългите интервюта:
„Това беше добра възможност да се замисля сериозно за ролята, която моите изследователски интереси играят в по-широкия мащаб на развитието на науката, и да общувам с интервюиращите в широк спектър от области - от изчислителната динамика на флуидите до биологичните системи”, каза той в изявление за Харвард.
Българинът споделя, че очаква с нетърпение да се присъедини към мрежата на Херц и „да получи по-добра перспектива за най-новите изследвания в много различни области“.
„Наистина оценявам гъвкавостта, която ми дава преследването на много различни направления в научните изследвания. Физиката днес е в едно наистина интересно място, където хората от различни сфери на науката се обогатяват взаимно”, допълва той.
Алекс е родом от София. През 2018 г. получава магистърска степен по математика от Университета в Йейл, а от същата година е и докторант по теоретична физика в Харвардския университет. За стипендията разбира през последната година от бакалавърското си обучение, но тогава е твърде късно да кандидатства. Година по-късно, с подкрепата и насърчението на своите научни ръководители, Александър кандидатства и печели стипендията.
Снимка: physics.harvard.edu
Антоанета
2019-04-23 21:44:11 ReplyМария Николова, младежа, очевидно е направил нещо, за което да се пише, но Вие определено Не сте написали нещо, което си струва да се прочете, след 3 опита за прочит почти нищо не разбрах ... иначе идеята да се напише нещо пзоитивно е чудесна.