Приключения

Криси е на 13 и въпреки че е родена с неоформен гръбначен стълб – спина бифида, и предвижването за нея е изключително трудно, за младата дама няма невъзможни неща.

Макар почти всички случаи на това заболяване да водят до пълно обездвижване на долните крайници, Криси е извадила огромен късмет и може да се придвижва с патерици.

Забележителното в нейния случай е, че всяка година Криси и баща ѝ изкачват Мусала. Всяка година бащата на Криси носи дъщеря си на ръце, по стръмния път към върха, превръщайки мечтите ѝ в реалност. Няма по-силна и по-чиста любов от тази на родителя. Захари е упоритото доказателство за това – дарявайки своята дъщеря с безценни преживявания и спомени из българските планини.

Не се качваме само на Мусала. Обикаляме по цяла Рила и не само Рила. Криси е ходила на всички хижи в Рила и всички заслони. Няма място в Рила, на което да не е била, въпреки нейните затруднения в придвижването.

Въпреки че изкачването до Мусала никак не е леко, усмивката на Криси си струва всяко усилие и всеки дъх.

„Предишните години аз изцяло я носех на гръб. Сега продължавам, но вече ми е доста по-трудно, защото тя расте и може би аз ставам на повече години.”, посочва Захари пред екипа на bTV. „Но пък от друга страна, Криси полага усилия, тя и в годините ги е полагала, и този път може би най-много ходи самичка”, казва майка й.

Няма нищо по-красиво от усмивката на дете, което въпреки трудностите не спира да мечтае: „Не е страшно, даже е много интересно. И на палатка, и въобще да се качваме по планината е хубаво.”, казва Криси, която не мисли, че за нея има невъзможни неща.