За Стара Загора и семейството, което каза: "Нека е за наша сметка!"...
Защо? Защо? Защо? Защо му е на някой да плати сметката в магазина, на незнаен пенсионер? Без да каже кой е? И да си тръгне, без да иска нищо в замяна? Кой си ти, добри човече?! Моля те! Ако се видим по улиците, не ме оставяй да те подмина! Искам да се запознаем! Енергията ти ми е нужна! Нужна е на много хора...
Видях този статус преди няколко дни. И ако не се занимавах с позитивна журналистика, сигурно щях да мисля, че някой е решил да бъде добър. Нали коледните празници са на вратата ни. И "наваксваме" с доброто към другите, тъй като през годината не ни остава време.
Днес обаче знам, че коледните празници нямат нищо общо. Хората с добри сърца вършат големи дела без значение кой месец от годината е. И ако не си способен да извършиш малко чудо през август, то няма да го направиш и през декември.
Вярвам, че семейство платило сметката живее в добрина през цялата година. Може би са се лишили от нещо желано, за да зарадват възрастен човек. Може и да имат достатъчно пари, а едни покупки да не представляват проблем. Може да са почерпили за здраве. Може да са го направили, водени от вътрешната нужда да направят добрина. Но са сътворили едно чудо! За един непознат човек. Какво по-радостно от това?
Вярвам също, че точно тези близки не биха оставили един от най-близките си хора. Любовта и еуфорията, с която пише внучката, ми е позната. Позната е на всеки внук, който дава мило и драго за баба и дядо. И вярвам, че човекът е можел да си позволи да си плати сметката.
Това няма никакво значение! Единственото важно в случая се крие в това, че един възрастен човек и неговото семейство са получили голям подарък - добро дело, от други добри хора. И вяра, че живеем в едно добро общество! Празник, от който ще запомнят не спестените пари, а уважението към възрастните от едни непознати хора.
И не, не е толкова важна сметката в магазина! Жестът е всичко! Защото енергията на добротата е огромна сила. И е заразна...