Личностно развитие

Корабът е в безопасност на пристанището. Но не за това са създадени корабите.

Уилям Шед

Все някога си чувал този цитат. Я в наръчници по самопомощ, които ни казват как да бъдем по-спонтанни, я в устата на някой приятел приключенец, който те подтиква да бъдеш по-смел и да рискуваш повече.

Истината за комфортната зона

Ако корабът срещне открито море, може да не удържи на бурите по пътя си, а може и да достигне до немислимо красиви брегове. Така е и с хората. Със сигурност се чувстваш добре в дома си, сред сигурността на четирите ти стени. Може би те е страх да ги напуснеш и кой може да те вини? Светът може да бъде страшно място. Възможно е да ти разбият сърцето или да потънеш с всичките си мечти на борда. А може и да се случи немислимото… да бъдеш щастлив и да постигнеш неочакваното.

Все има някой диван у вас, който е изтърбушен от много седене. Може би той е твоето свещено място, когато те е страх да излезеш от дома си, защото навън вали, а още помниш последната буря, която счупи прозореца ти. А може би леглото е твоето убежище, когато съседите ти се карат толкова силно, че разчленяваш всяка дума, а това ти напомня за родителите ти, които все за нещо са се карали, докато си бил малък. Затова не съществува едно категорично определение за комфортна зона, защото ако приложим понятието към живота на отделния индивид, то приема различни форми.

Дали светът е станал по-страшен, или хората са по-предпазливи, но истината е, че винаги ще намерим начин да си заровим главата в пясъка, когато нашите неприятели започнат да настъпват. Не сме физически способни да строим крепости, затова вместо да се ограждаме с гранит, ние рисуваме стени в главата си с достатъчно дебело уплътнение, за да ни пазят от външния свят.

Необичайно засиленото сърцебиене, когато стоим, до някого когото обичаме, е прекрасно. Показва ни, че сме живи, после дълго ще напомня за невероятните моменти, които сме изживели. Защото кой иска да изживее живота си в плен на рутината? Но и не можем да живее вечно в преждевременно екстрасистолия. Замайва главата ти, замъглява разсъдъка и може да доведе до припадъци. Животът на ръба може да е прекрасен, но съвременният човек винаги ще търси подслон, когато страхът го подгони и градушка се изсипе над главата му.

Смелостта е болезнена

Може би не си фен на физическите проявления на комфортната зона. Може би си мислиш, че не си нейна жертва. А после осъзнаваш, че от четири години се каниш да се изнесеш от дома на родителите си и все имаш оправдания от сорта, че парите не ти достигат. После работата ти се оказва разочароваща, но не я напускаш, защото плаща за… ами, живота ти. Ако се замислиш, всичко е риск. Все ще се опариш, все ще се нараниш, но раните заздравяват, а съжалението остава с теб в най-тъмните часове.

Смелостта боли. Изгаря вътрешностите ти, кара гърлото ти да пресъхне и дишаш по-трудно. Почти като в моментите, в които се паникьосваш преди делова среща или важен изпит. И всичко това боли, страхът причинява болка и оставя следи под формата на разкаяние. Ако усетиш кога моментът е дошъл, за да скочиш дори и да няма надуваем дюшек под теб, това е смелостта. Ще отнеме само секунда да прекрачиш границата между този свят, на страхливците и онзи другият, на играчите. Ще го чувстваш не като миг, а като цяла вечност. Но усещането след това ще е като… ами, като след зъболекар. Вече нищо не те боли и се чувстваш сякаш си покорил висини и си по-лек от перце. Не казвам, че е лесно. Нали споменах за болката… Не казвам и, че със сигурност ще спечелиш. Провалът е част от живота на човек. Но битката определено ще си заслужава.

Защо е важно да излезеш от зоната си на комфорт?

За да видиш света! Добре де, и тук няма един конкретен отговор. За всеки излизането от зоната на комфорта носи различно значение. За някои е свързано с пътуване, а други – с общуване. Някои правят опит да излязат от зоната си на комфорт само, за да докажат, че могат да победят себе си. Общото е, че задължително носи нови емоции. Те ще те поддържат жив дълго и после ще проблясват в паметта ти, когато си достатъчно стар, за да се обръщаш към тях за топливо.

Важното е да не забравяш, че всичко зависи от теб. Е, може да се възползваш от някое приятелско побутване, което да ти даде само засилка и може би успокоението, че няма да си сам, ако разочарованието те настигне. Важното е да знаеш, че няма оправдание, което да може да те спре, ако си наясно какво искаш и целта ти е да го постигнеш.

Как да напуснем зоната си на комфорт?

Бавно и полека. Никой не те кара да скачаш в студения басейн отведнъж, но го правиш, за да свикнеш с водата. Е, в този случай се изискват малки крачки, за да си сигурен, че няма да се спънеш и да се проснеш на паважа. Първите крачки са несигурни, краката едва те държат и всеки момент ще се стовариш на земята или ще се откажеш. Но силният човек не е този, който никога не пада, а този, който знае как да се изправи, когато животът го повали.

Накрая съжаляваме единствено за възможностите, от които не сме се възползвали,за връзките, които не сме се осмелили да имаме и за решенията, които са ни отнели толкова време да вземем.

Луис Карол

Не се вкарвай в ситуация един ден да съжаляваш за рисковете, които не си поел. Тогава е изглеждало страшно, но с опита на годините нещата променят формите си и възможностите ни изглеждат много по-големи. Хубаво е да си висиш у вас с купа пуканки, да гледаш филм и да се наслаждаваш на спокойствието, но нищо хубаво не излиза от това.  Това не са моментите, които ще запомниш и ще се сещаш с усмивка за тях.