Каузи

Всеки от нас, българите, носи в себе си традициите на културата ни. В днешно време не ги спазваме напълно, но това не означава, че са изоставени. Но точно хората, които са ни научили на тях, а именно възрастните, имат нужда от нас. Тези в крайните села, тези със старите къщи, които са празни откъм материално, но пълни откъм духовно. В тези често порутени сгради се крият както празни хладилници и кухненски рафтове, стари пружинени легла, захабени черги, така и топли родопски одеяла, добри български сърца и красиви цветни спомени от миналото.

Не вярвам да има българска душа, която понякога да не жадува за домашна баница, за зимен ден в бабината къща, която ухае приготвящата се питка, за летни вечери в двора под небосвод с безброй звезди, за есенния сезон близо до запалена печка, сгряваща душата в дъждовен ден или за пролетно утро със свежия мирис на живот, който тръгва от китната градинка. Няма кой да ме накара да повярвам, че хората вече не помнят коледните софри с бягащи наляво-надясно деца, глъчката на голямата рода, но едновременно смирението на българската душа, която си е най-сетне у дома.

С тези спомени живеят хиляди възрастни хора в забравени села. Но извинете, те не живеят, а съществуват. Както казах в красивите им някога домове сега има само бедност. Пенсия на стойност 120 лв е единственото, с което им се налага да се прехранват. И естествено не успяват. Храна за тях се оказват спомените, които носят в себе си. Същите моменти запечатани в съзнанията си, те са предали на децата си, в комплект с традициите. И всички те са им предали и добра душа, защото в моменти на подобна неволя се появяват инициативи като 7 Каузи.

Доброволците, включили се в инициативата, събират даренията от основни хранителни стоки, които са нужни на всеки човек, и ги носят на възрастни хора в отдавна забравени села. Инициативата вече е раздала събраните хранителни стоки в две области – Варна и Враца.

7 Каузи успява да създаде нови щастливи моменти на много крайно бедни възрастни хора, които досега са се хранили със спомените на миналото. Нека им помогнем да се порадват на „сега“ и да гледат към „утре“, вместо да ги обричаме на живот в „преди“. Защото те са носителите на традициите, на българското, а погубвайки тях, не погубваме ли и родното?