Интервюта

За Захари Нанков може да се напише много, но то никога няма да бъде достатъчно. Започва да се занимава с танци преди повече от 15 години и като едно от децата на прехода, първата любов се оказват уличните танци. Те са началната искра, но какво следва нататък…

Днес, години по-късно, Захари има толкова богата танцова култура, колкото малко хора в сферата у нас могат да се похвалят. Хореограф, преподавател в Югозападния университет, лице в много реклами и музикални клипове, неговата Вселена е необятна, затова и новият му мултимедиен танцов пърформанс, който ще представи до дни, се простира между няколко епохи… защото за креативните умове времето е просто понятие, с което сме свикнали да боравим. И нищо повече. 

Захари, ти не си просто танцьор, а ходеща енциклопедия на танца. Кога започна тази любов?

Това, изглежда, ме натоварва с допълнителна отговорност. Не знам дали мога да се нарека сам така, но нека кажа, че за мен танцът в неговата цялост е една много богата майсторски илюстрована и увлекателно написана енциклопедия, точно като тези, които обичах да чета като дете. Все исках да научавам различни неща за света и сега е така с танца и не само. 

Започваш да танцуваш много рано, още на 16 години решаваш да се занимаваш професионално с това. Разкажи ни за пътя си дотук накратко.

Любовта ми беше запалена от уличните танци. Това стана някак естествено, защото бях на 11 години, когато хип-хоп културата и рап музиката ме грабнаха. На 16 беше изобщо първият ми досег с танците, но честно казано, не знам дали имаше момент, или причина, да реша, че конкретно това ще е нещото, просто обичам да танцувам.

И до ден днешен това ме движи напред. Пътят досега ми предложи много и все интересни възможности, едни избрах, други избраха мен, а трети оставих настрани. Може би един ден пак ще се появят, когато съм готов.

Има ли някакъв по-особен, преломен момент в ранните ти години, в който реши, че това ще е пътят? 

Не знам дали беше този, но мога да кажа за един такъв, който изигра огромна роля. Малко след като бях приет в НАТФИЗ, взех решение да търся различен път за себе си и да напусна. Всъщност, влизайки в тази институция, която дълбоко уважавам, разбрах, че вече съм срещнал Учителя и ментора, който съм търсил, но той не беше във въпросната академия. Това се оказа г-жа Цветанка Гергинова, човек на знанието, личност, която е направила и прави изключително много за развитието на танцовата общност в нашата страна по един или друг начин.

Тя започна да отваря прозорците на танца за мен и тогава започнах да разбирам малко по малко колко цветен и богат е той, но също така каква дисциплина и характер се изисква, за да можеш да продължиш по този път.

Започваш с хипхоп танци, но преминаваш през много стилове. Повечето танцьори у нас като че ли не излизат от зоната си на комфорт, що се отнася до стила.

Хората сме различни. За мен светът има своите цветове и нюанси. Обичам да разбирам и научавам за същността на нещата. Не просто да го танцувам, а защо го танцувам. Да погледна отвъд, а и съзнателно, или не, бягам от шаблона.

Има ли филм, изпълнител, песен, който свързваш с началото ти в тази сфера?

Определено беше филм — You got served. Това си беше любов от пръв поглед. Ха-ха! Не мога да го обясня. Просто знаех, че искам да намеря място, където да се науча да танцувам така.

След хипхопа преминаваш буквално в другата крайност — класическия балет, и то на едни доста късни години. По-голямата част от хората, занимаващи се с този стил, започват буквално като деца.

Колко трудно ти беше да преминеш в тотално друг стил?

Да, но едното помогна за разбирането на другото. Дори и да звучи странно на първо четене. Да, започнах много късно по всяко едно схващане за класическия танц и много хора тогава не го можаха да си го обяснят.

Едновременно работех с учителя ми както за техника, така и за качества. Нямах тези природни качества и разработени стави, които са добрата основа. Тук обаче именно идва фигурата на Учителя. Авторската методика на обучение „Принцип Еспирал”, която г-жа Гергинова разработва за обучение на танцьори, и не само, е нещото, което буквално промени представата ми за движението и танца като цяло.

В последните две години именно върху нея базирам научната си работа като докторант. Посредством тази методика тя направи нещата постижими. Аз мотивацията и усърдността ги нося в себе си, но без правилните насоки всичко щеше да е на вятъра и тялото просто ще откаже да ме слуша.

Сега знам, че си на вълна степ, защо?

Как да го кажа. Обожавам играта с ритъма. Това нещо, което може би ме грабна и в рап музиката. Речитатив и бийт, преплетени в едно. Това синкопиране и разчупване на фразите. Степът ми носи много свобода на мисълта. Развива изключително музикалността на танцьора. Затова го обичам и е едно от вдъхновенията ми в момента.

Занимаваш се с още куп неща, разкажи ни за тях?

Продължавам работата си с деца и по-големи (имам страхотна и вдъхновяваща група за родители) в студиото, което създадох през 2008 г. — “Hyphers”. В момента пиша дисертацията си в ЮЗУ “Неофит Рилски”. където научен ръководител ми е проф. д.изк. Анелия Янева. В университета водя два курса като преподавател — Методика и композиция на преподаване на Модерния танц и Сценична практика в специалност “Съвременна хореография”. 

Работя и като артист-балетист към балета на Националния музикален театър. Но фокусът ми в последните седмици е насочен главно към премиерата на новия ми танцов пърформанс „TRAPтайм“.

Стоиш далеч от прожекторите и комерса. Каква е цена плати за това през годините?

Не знам дали има творец, който да не иска творбите му да бъдат видени от хората. Не правя това изключение. Фактът е иначе, че живеем в епоха, в която, ако не напомняш за себе си със и без повод просто биваш изтласкан от общественото внимание. Иска ми се да имам баланс в това отношение. 

На 13 юни готвиш нещо съвсем ново, неправено никъде у нас. Разкажи ни за „TRAPтайм“.

Не знам дали е правено, или не, но със сигурност към тази тематика не е подхождано по такъв начин на наша сцена. Публиката ще бъде въвлечена в една игра между две епохи. Началото на 20. век и музиката на времето — веселият Рагтайм и музиката на нашето съвремие, стил, който доминира музикалните класации днес — т.нар Trap. 

През музиката ще изследваме, ще научим и съпоставим едни и същи места и тяхната трансформация. Ще се вгледаме в музикалните тенденции, в модата, в социалния танц и тяхната роля. Интересното, е, че и двата жанра произлизат от САЩ и буквално завладяват света. Нека обаче зрителите да открият и направят сами паралелите, да открият приликите и разликите, както и да нарисуват сами своята картина от впечатления. 

Ако беше вид танц, какво щеше да си и защо? 

Въпрос с повишена трудност! 

След степа кой ще е следващият стил?

Не мисля, че съм го открил още, а и степът е толкова необятен и труден, че в момента представлява истинско предизвикателство!

Автор: Божила Симова