Талантливите деца на България

Захари е още едно от Успелите деца на България. Печели много награди, в различни области от изкуството, но най-близко до сърцето му стои литературата. Благодарение на таланта и усърдния си труд, произведенията на младото момче завладяват жури и публика в различни литературни конкурси. Това го прави част от Фондация „Димитър Бербатов“, която открива талантливите млади хора в страната ни. Захари е очарователен - има невероятен мироглед и талант да предава емоцията си върху белите листи. Младите четат творбите му, защото ги разбират. Възрастните - за да си вземат поука. Някой ден името му ще бъде на челно място във всички книжарници. И Захари работи усилено за този момент...

Здравей, Захари. Поздравявам те за успехите. Какво е за теб литературата?

Изкуството дава възможност да изразиш и докажеш своето аз. Търсил съм себе си в различни изкуства като танци, рисуване, пеене, но най-ярко се преоткрих в литературата. С нея мога да споделям чрез белия лист и дори мога да намирам решение на някой проблем. Пишейки, изграждам своя си свят. В него показвам възможностите си и начина ми на мислене.

Как разбра, че обичаш и можеш да пишеш?

Всъщност това стана, когатo бях малък. Исках да напиша една приказка. Главният герой в нея беше един кон полицай. Неговото име е Филип. Той неуморно пазеше въобръжаемия град Елдорд, но и търсеше вечната любов. Един ден майка ми прати приказката за един литературен конкурс. След известно време тя ми съобщи, че съм спечелил първа награда. Тогава много се зарадвах. И исках да продължа напред. Беше ми много трудно, но мечтата ми някога да стана значим писател надделя над всичко. 

Ако можеше да избереш книга, която да е задължителна в училище, то коя щеше да бъде и защо?

Книгата щеше да е „Малкият принц“ от френския писател Антоан дьо Сент-Екзюпери. Тази книга ме кара да се замислям над постъпките на героите и техните думи. Учи ме да усещам живота със сърцето. Бих я избрал, защото ми харесва съдържанието й. Поучавам се от нейните поуки. И най-вече, защото успях да разбера как да сме доволни от всичко най-малко и най-съществено в този свят.

Какво мечтаеш да работиш, когато станеш голям?

Искам да съм IT специалист. Това е професия, която се занимава изцяло с компютри и програмиране. Затова трябва да задълбоча познанията и уменията си по математика. По този повод се изявявам и на различни олимпиади по информационни технологии и посещавам проектите по програмиране в училище.

Как обичаш да се забавляваш?

Аз съм като всички останали деца. Обичам да чета книги, да играя копютарни игри и да излизам с приятели.

За финал – сподели ни нещо, което ти си писал.

Ще ви споделя моя разказ „Сълзите на Елина“ и моя любим момент от него: 

Една вечер, когато слънцето залязваше, Елина и Лени бяха отново двамата. Те се държаха за ръце и слушаха песента на чайките в небето, гледаха пенестите вълни в морето. Хоризонтът беше осветен от последните лъчи на слънцето. Елина и Лени вървяха по плажа, където пясъкът под краката им беше карамеленожълт и мек като кадифе. Лени беше много забавно момче. Елина винаги се смееше на шегите му до припадък. Струваше им се, че всички около тях са щастливи. Седнаха на скалите, галени от тъмносините вълни.

-      Виж колко е красив залезът! – каза Лени.

-      Да, прекрасен е, но въпреки това ми е тъжно. Чувствам се така самотна… - сподели Ели.

-      Защо? – учуди се момчето. – Какво ти липсва?

-      Ами… мама е лекар и все е заета със своите пациенти. А аз съм нейният най-скъп пациент, когото тя често забравя. Татко с дни го няма вкъщи или е все пред компютъра си.

-      Аз пък никога не съм виждал майка си и никога не съм имал моя стая.

-      Много съжалявам – каза тихо Елина и нежно го докосна по рамото. 

Избрах точно този момент, защото в него се изразява живота на богатия и сирака. Елина е много богата, но явно едно нещо й липсваше. Това беше любовта. Поуката, която някой трябва да разбере от това мое произведение е: Дори да си богат знай, че в бедния и самотния можеш да откриеш много повече истина, отколкото в някой друг богаташ.