Общество

В фейсбук се роди поредната благородна група, която подпомага на изоставените на улицата или оставени в Общинския приют кучета. Книжната борса предлага всички свои книги на символични цени, в помощ на приютите, в Казанлък и в Стара Загора.

Може да заявите вашето желание за участие, в помощ на четириногите приятели ТУК.

Своеобразна Фейсбук книжна борса се роди часове, след като приключи празничното карнавално шествие в Казанлък, посветено на Празника на розата. По време на шествието за първи път тази година участваха и  9 кучета от общинския приют, водени от доброволци, с надеждата да си намерят дом.

Това е далеч от първата благородна инициатива, създадена в Казанлък. Инициативата, наречена „Подай лапа – дари сърце“, е на една от казанлъшките Царици на розата - Симона Петкова, носителка на короната от 2011 година. Заедно с нейни приятели, се посветили на каузата да няма безпризорни животни и четириногите да имат право на достоен живот.

Община Казанлък подкрепи каузата с дарение на книгите : „50 години Царица Роза“ и „Историята на фестивала на розата“.

Пръв сред интернет подръжниците на идеята и закупили книги, с цел помощ на изоставените животни в приютите, бе Живко Тодоров, кмет на Стара Загора, който закупи книгата за историята на празника на розата в Казанлък за 100 лева, както и Владимир Тотев, президент на Баскетболен клуб „ Берое“ жени, подкрепил каузата със закупуване на книгата за 50 годишнината на конкурса „Царица Роза“ за 100 лева.

Казанлъшкият кмет Галина Стоянова стана част от каузата с покупката на книгата „Героят на жълтото време“ на журналиста и социален антрополог Илиян Илиев. Той също подкрепя начинанието, както и почетният гражданин на Казанлък проф. Генчо Начев, който дарява за каузата своята книга за историята 23-ти Пехотен шипченски полк.

Народният представител Борис Кърчев също се включи в кампанията. За каузата в подкрепа на общинските приюти в Казанлък и Стара Загора се включиха Старозагорският митрополит Киприан и СНЦ Сдружение „Свят без граници“ .

Крайната цел на групата е да се фокусира вниманието на обществото и държавата, като се изостри сетивността на гражданите по отношение на изостяването на животните, както и по отношение на общинските приюти за бездомни животни, като постопенно се промени цялата им концепция.

Голямата битка на защитниците на животни е да се направи така, че подобни приюти да са само като временен дом за загубени животни, вид хоспис или хотел, когато стопанинът отсъства, а не като дом, в който животните да прекарват с години или да се губят следите им незнайно къде.

Стотоци животни, основно кучета, живеят в клетка или в тесни пространства в общинските приюти в България, където често има дефицит на храна или ваксини. Голяма част от тези животни са или изхвърлени от стопаните си, или изоставени след раждането на произвола на съдбата.

В клетките могат да се открият кучета както от елитни породи, така и от най-масовите породи т.н. „улична превъзходна“.

ПИСМО НА ЕДНО КУЧЕ КЪМ СТОПАНИНА МУ

“В онази сутрин ти стана рано и извади куфара. Взе каишката ми – колко бях щастлив! Още една малка разходка преди да заминем в отпуска – ура! Потеглихме с колата. Ти спря край пътя. Отвори вратата и хвърли една пръчка. Тичах ли тичах, докато я намеря и захапя. Но когато се върнах, теб вече те нямаше. Изпаднах в паника, разтичах се във всички посоки, за да те намеря. Напразно! Тичах без да спирам, съвсем изнемощях…

Дойде непознат човек, сложи ми нашийник и ме взе със себе си. Скоро се озовах в една клетка и там продължих да те чакам. Но ти не дойде.

След това клетката се отвори. Не, това не беше ти, това бе човекът, който ме беше намерил. Той ме отведе в една стая – там миришеше на смърт. Разбрах, че моят час бе дошъл!

Любими господарю, въпреки страданието, което ми причини, аз все още си спомням твоя образ. И ако бих могъл още веднъж да се върна на Земята, аз пак ще изтичам при теб, защото съм те обичал"