Спорт

В днешния свят на динамично развиващ се спорт, България се утвърждава като източник на млади и талантливи атлети, които изумяват със своите постижения както на националната, така и на международната сцена. От леката атлетика до художествената гимнастика и бойните изкуства, младите български спортисти демонстрират не само изключителни физически способности, но и завидна воля и упоритост.

Техните успехи са доказателство за качеството на спортната подготовка в страната и за ангажимента на различни спортни организации и федерации в подкрепа на младите таланти. Ще разгледаме някои от най-изявените млади спортисти на България, техните впечатляващи постижения и бъдещите им перспективи в света на спорта.

1. Александра Фейгин

Александра Фейгин е една от най-известните български фигуристки. Тя е родена на 22 декември 2002 година в Израел. Фейгин започва да се занимава с фигурно пързаляне едва на 5 годишна възраст, под ръководството на Андрей Лутай и бързо се издига в редиците на този спорт.

Александра Фейгин е двукратна шампионка на България по фигурно пързаляне, печелейки титлите през 2017 и 2019 година. Тя също така е носителка на купата "Денкова-Стависки" през 2018 година и купата на София през 2019 година. На световното първенство за младежи в София през 2018 година, Александра се класира на 15-о място в общото класиране.

На Балканските игри в Целе, Словения през 2018 година, тя печели първо място при девойките. През лятото на 2022 година, Александра участва в четвъртия сезон на приключенското риалити "Игри на волята".

На 29 януари 2023 година, Александра Фейгин завършва на 16-о място на Европейското първенство по фигурно пързаляне в Еспоо, Финландия. Тя започва като 17-а в кратката програма, но благодарение на отличното си представяне във волната програма, получава оценка от 100.92 точки (52.94 за технически елементи и 47.98 за компоненти на програмата), като завършва със сбор от 155.23 точки. Това е нейното четвърто участие на континенталния шампионат, където изпълнява десет скока, включително шест тройни и четири двойни, от които три комбинации: троен тулуп - двоен аксел, троен флип - двоен тулуп и двоен аксел - троен салхов.

Александра Фейгин играе важна роля в популяризирането на фигурното пързаляне в България и служи като вдъхновение за младите спортисти в страната. Тя демонстрира, че с упоритост и труд, българските спортисти могат да постигнат високи резултати на международната сцена.

2. Божидар Андреев

Божидар Андреев е български щангист роден на 17 януари 1997 г. в Тополчане, България. През 2014 г., когато е на 17 години Божидар става олимпийски шампион по вдигане на тежести за младежи в Нанкин, Китай. През 2019 г., когато е на 22 г., Божидар прекъсва дългогодишната пауза от успехи на България във вдигането на тежести и става европейски шампион за мъже в категория до 73 кг.Още като малък той започва да спортува, мотивиран от брат си. Когато е в шести клас, го открива настоящият му треньор, а именно Пламен Братойчев.

Българският тежкоатлет, изживява сериозни предизвикателства на пътя към успеха. Въпреки своите спортни постижения, животът му е изпълнен с лишения и трудности. Само две години преди да спечели европейската титла, той работи като касиер в супермаркет в Сливен, за да се грижи не само за себе си, но и за своето семейство.

По време на подготовката си за големите състезания, Божидар е конфронтиран с отказ за общинско жилище, което го принуждава да живее в малка стаичка в спортната зала. Треньорът му, Пламен Братойчев, му предоставя убежище в своя дом.

Накрая, преди европейското първенство, община Варна осигурява на щангиста общинско жилище с площ от 27 квадратни метра, където той може да се подготвя за своята голяма цел - олимпийската титла в Токио.

През 2014 година, след като спечеля олимпийската титла за младежи, Божидар получава предложение от Азербайджан за сумата от 250 000 долара, за да се състезава под техния флаг. Въпреки това той решително отказва, настоявайки да остане верен на българския национален отбор.

"Не взех решението трудно. Искам да се състезавам за България, да прославям България. България е моята родина. Не мисля да вдигам под чужд флаг. Има по-важни неща от парите."

3. Карлос Насар

Карлос Мей Насар е български щангист със смесен произход, чиято майка е българка, а баща му е ливанец. На 12 декември 2021 година той постига изключителен успех, ставайки световен шампион в категория до 81 килограма на шампионат в Ташкент, като поставя световен рекорд от 208 кг в изтласкването. Той тренира при Илиян Илиев и Иван Иванов.

Още в млада възраст започва да се отличава на международната сцена. На 14-годишна възраст, в дебюта си на голямо състезание, той става европейски шампион за юноши в Милано през 2018 година. След това последват успехи като златен медалист на световното първенство за кадети до 17 години в Лас Вегас и на европейското първенство за до 15 години в Ейлат през следващата година. През 2020 година той печели световната купа за младежи от онлайн първенството в Перу.

Пролетта на 2021 година Карлос е европейски вицешампион при мъжете в категория до 81 кг, като остава само на един килограм от победата на италианеца Антонио Пицолато. Неговият успех продължава с печалбата на златен медал и поставянето на световни рекорди в изтласкването и двубоя на Европейското първенство в Ереван през 2023 година. През 2024 година в София той доминира с победи в изтласкването, изхвърлянето и общото класиране на същото състезание.

"Още от дете осъзнах колко мъжки спорт е вдигането на тежести и колко много ти дава във физически план, но и в човешки. Самата обстановка в залата, хората покрай мен, ми дадоха някои качества, които не можеш да набавиш в обществото."

"Имах предложения от други държави. Една от тях е Катар. Аз отказах и продължавам да отказвам. Но аз не получавам малка помощ и в България. Оценявам това, което ми се дава от Министерство на спорта, както и от федерацията, макар че е в труден момент за нея."

4. Стилияна Николова

Стилияна Николова е състезателка по художествена гимнастика родена на 22 август 2005г. в Кайро, Египет. Започва да тренира в ранна детска възраст в Египет, където майка й и сестра й работят като треньори по художествена гимнастика. Баща и Илия Дяков е футболист, който игра за „Добруджа“, ЦСКА и „Славия“. Има 5 мача за националния отбор на България в периода 1985-1986 г. Участник е на Световното първенство в Мексико 1986. Майка и Паулина Николова също е гимнастичка. Два пъти световна и веднъж европейска шампионка с ансамбъла по художествена гимнастика. Като малка се възхищава на Анна Ризатдинова и Маргарита Мамун. Кръстена е на баба си Стоянка, но в името е вплетено и това на баща й, с когото обожава да гледа футбол. През 2018 г., когато е едва на 13, тя се завръща сама в България, за да се присъедини към националния отбор на страната ни. В класацията „Спортист на годината 2023“ тя зае девето място със 138 точки. 

Стилияна Николова е световен бронзов медалист за 2022 г., бронзов медалист от Европейско първенство за 2022 г. в многобоя и отборен шампион. На ниво юноши тя е европейската шампионка на лента за юноши за 2020 г. и сребърна медалистка с топка.

През 2024 г. Стилияна Николова завоюва златото в многобоя на финалите на европейското първенство по художествена гимнастика в Унгария с оценки 37,500 на топка, 36,050 на бухалки, 34,800 на лента и 35,700 на обръч.

"За мен медалите значат много, защото си доказах, че мога да стана най-добрата в света", споделя българската грация. 

5. Миглена Селишка 

Миглена Селишка е състезателка по свободна борба, родена на 13 февруари 1996г. в Дупница. Първите си стъпки прави в борбата прави в залата на родния си град. Завършва спортното училище в Самоков. След това продължава в спортен клуб "Левски" под ръководството на Петър Касабов. В момента е състезателка на ЦСКА.

Миглена е европейска шампионка при жените и три пъти е номер едно в Европа. Бронзова медалистка на световната купа в Белград през 2020-та, която е с ранг на световно първенство. Класира се седна на олимпийските игри в Токио през 2020г. Състезателка и в плажната борба, като на първите световни плажни игри в Доха през 2019г., Селишка завоюва второто място.

Други успехи:

• 5 място СП 2017 до 23 г.
• 3 място ЕП 2017 до 23 г.
• 3 място СП 2014, 2016 за девойки
• 1 място ЕП 2013, 2014, 2015 за девойки
• 2 място СП 2013 за кадетки
• 2 място ЕП 2012 за кадетки
• 5 място ЕП 2013 за кадетки

„Цената на успеха в спорта за мен са тези лишения от срещите с близки хора и това, че имам малко свободно време и съм далеч от семейството си“.

6. Габриела Петрова

Габриела Петрова е известна българска състезателка по троен скок, родена на 29 юни 1992 година в Хасково. Тя е участник на Летните олимпийски игри в Токио през 2020 година. През 2013 година на европейското първенство за младежи в Тампере, Габриела спечелява златен медал в троен скок с впечатляващ резултат от 13,91 метра. Две години по-късно, през 2015 година на европейското първенство в зала в Прага, тя печели сребърен медал със скок от 14,52 метра.

През 22 декември 2015 година Габриела Петрова е избрана за Спортист на годината на България. През следващата година, през 2016 година, тя постига четвърто място на Световното първенство в Пекин, Китай.

Тази година Габриела Петрова завърши на шесто място в тройния скок във финала на Европейското първенство в Рим с резултат от 14.16 м, а Александра Начева се нареди четвърта с личен рекорд от 14.35 м. Петрова обаче изрази задоволство, че след дълго отсъствие от сектора на големи форуми отново е част от елита.

 Последните 3 години гледах големите първенства от дивана вкъщи и се молех и мечтаех да се завърна....снощи скачах на европейски финал и се класирах 6та. Можех повече, исках повече, но съм благодарна и щастлива! Знам и вярвам, че най-доброто предстои!!! Хиляди благодарности на хората, които са неотлъчно до мен и правят всичко това възможно! Хиляди благодарности и на всички вас за подкрепата! За мен е чест!", написа Петрова в профила си във "Фейсбук".

“Няма как да съм напълно доволна, искаше ми се резултатът да е по-добър. Мисля, че бях в състояние да скоча повече, а и класирането да бъде по-предно, но това е един вид моето завръщане в големия спорт и съм щастлива, че на Европейското първенство успях да покажа, че все още съм в играта. Вече смея да твърдя, че след това състезание влизам в ранкинга, ще видим къде. Сезонът тепърва започва, съвсем скоро имам нов старт. Нямаме време за отчайване и отпускане, продължаваме по програмата и черешката на тортата предстои - Олимпийските игри наближават.

7. Елвира Краснобаева

Елвира Краснобаева започва своята спортна кариера в художествената гимнастика на четири години в центъра "Перла" на Алина Кабаева в Санкт Петербург, Русия. Само година по-късно вече участва в състезания и печели първи места на турнирите "Млади звезди" и "Първи стъпки".

През 2014 година Елвира и семейството й се преместват във Варна, където тя продължава да се занимава с художествена гимнастика в Националното училище по изкуствата "Добри Христов" и в клуб "Грация" под ръководството на Светлана Юриевна. В Бургас тя спечелява два златни медала на турнирите "Купа Олимпия" и "Морски грации".

През следващите две години Елвира продължава да се състезава за клуб "Грация", спечелва множество международни турнири в България и през май 2016 година участва в Гала на Световната купа в София, където е отличена като най-техничната и емоционална гимнастичка в България.

През септември 2017 година Елвира се присъединява към клуб "Левски" в София и продължава да се изявява на международни турнири, печейки значими призови места. След това тя се завръща да тренира в клуб "Грация" във Варна и става абсолютна шампионка на България през 2017, 2018 и 2019 година.

През 2020 година, поради епидемиологичната обстановка, Елвира участва в Държавно първенство в категория "А", където става държавен шампион, както и на турнир "Златен Обръч". През 2021 година се класира на второ място на държавния турнир "Жулиета Шишманова" в Бургас.

Елвира е изключително успешна гимнастичка с над 150 спечелени златни медала и продължава да бъде активна в състезателния свят, като претендира за титли и постижения в бъдеще.

"Започнах в Русия, в клуб Жемчужина, с треньор Ирина Гусарова, а в България в КХГ Грация с треньор Светлана Юриевна. Първото нещо, на което ме научи г-жа Юриевна е да правя това, което правя с душа и любов, защото иначе всичко изглежда съвсем по друг начин. Първият ми съзнателен спомен е вторият ден в клуб Грация. Помня как плаках, защото не исках да взимам топка и госпожата ме успокояваше. Но нищо не помагаше, докато не каза: "Добре днес няма да взимаш топка". А днес топката ми е любимият уред. Първо ми голямо състезание беше Държавно първенство, тогава бях на 9 години и за мен това беше най-голямото състезание. Там за първи път станах държавна шампионка. Тогава бях в клуб Чар-ДКС при треньор Филипа Филипова", споделя Краснобаева."

8.Адриан Андреев

Адриан Андреев е роден на 12 май 2001 година в София и започва своята професионална тениска кариера на 15-годишна възраст. Към 3 юни 2024 година той заема 235-то място в класацията на ATP и е втората ракета на България след Григор Димитров. Професионален играч е от 2016 година, когато дебютира на ниво ATP, участвайки в квалификациите на турнира в Метц.

През следващите години Адриан участва и на турнира Sofia Open на ниво ATP 250, като записва срещи с Максимилиан Мартерер и Денис Истомин. През 2017 година той спечелява престижния юношески турнир "Еди Хер" както в единичната, така и в двойната категория. В 2018 година печели US Open в двойки при юношите.

През октомври същата година Адриан Андреев печели сребърен медал от олимпийските игри при младежите в надпреварата на двойки, което го изкачва на четвъртото място в световната ранглиста за играчи под 18 години.

"Очакванията не ме натоварват, а ме амбицират. Нужно е да се докажа."

9. Петър Мицин

Петър Петров Мицин е млад и талантлив български плувец, роден на 19 август 2005 г. във Велинград. Баща му е биатлонист, а майка му – лекоатлетка. Петър започва да се занимава с плуване на 12-годишна възраст, а първите му успехи го насърчават да се състезава в по-дълги дисциплини благодарение на треньорката му Йорданка Пенина. След нейната смърт, той продължава да тренира под ръководството на Николай Вакареев в Сандански и е член на плувния клуб „Вихрен“ – Сандански.

През ноември 2021 г., когато е едва на 16 години, Петър става държавен шампион при мъжете на малък басейн на 200 метра бътерфлай и на 400 метра свободен стил. През 2023 г. постига значителен успех, като става световен рекордьор за юноши на 400 метра свободен стил с време 3:44.31, поставен на Европейското първенство за юноши и девойки в Белград. На това първенство печели три европейски титли при юношите в дисциплините 200, 400 и 800 метра свободен стил.

Петър продължава да впечатлява със своите постижения, като печели европейска титла на 400 метра свободен стил за младежи до 23 години в Дъблин. На световното първенство за юноши в Нетаня, Израел през септември 2023 г., той става световен шампион на 400 метра свободен стил и вицешампион на 800 метра свободен стил. Тези успехи го утвърждават като един от най-обещаващите млади плувци в България. 

"На всички млади хора, които се занимават със спорт, но и на тези, които не се, искам да пожелая освен да бъдат доста изпълнителни и надъхани, да си поставят високи цели и да се трудят максимално, за да ги постигнат."

"В басейна повече се съсредоточавам върху моето плуване, не се водя от другите около мен. Всеки път е различно. Може би, ако са по-близки времената, тогава вече се ръководя от тяхното темпо и накрая се раздавам максимално."

"Най-смелата ми мечта е олимпийски медал. Това е не само моя мечта, но и на всеки един спортист. Мога да се постарая да бъда по-добър от вчера, т.е. няма нищо невъзможно. Гледам да приемам нещата по-спокойно и да се фокусирам върху сегашната ми задача"

Бъдещето на българския спорт изглежда светло, благодарение на тези и още много изключителни млади спортисти, които със своя труд и отдаденост доказват, че България продължава да бъде значима сила на световната спортна сцена. Техните успехи са резултат от неуморна работа, добри треньорски методи и силна подкрепа. Вярваме, че с продължаващото развитие и инвестиции в младежкия спорт, България ще продължи да излъчва шампиони, които ще прославят името на страната ни по целия свят.

Нека продължаваме да подкрепяме и насърчаваме тези млади таланти, защото те са бъдещето на българския спорт и гордостта на нашата нация.