Култура

Издателство „Прозорец“ за пореден път пуска книжен шедьовър на пазара. Този път това е биографията на великия художник (и не само) Пабло Пикасо – „Пикасо. Биография“. Автор е Патрик О'Брайън, а преводач е Надежда Розова. 

„Всичко у Пикасо е огромно с изключение на ръста му. Легендарен е апетитът му за секс и пари, за храна и алкохол, за приятели и свади, за комедия и трагедия. Нито един художник от първа величина не е бил толкова страховито продуктивен. 

Нито един художник от която и да било величина не е печелил толкова пари. Неколцина художници съперничат на деветдесетгодишния му живот, но нито един не е привличал толкова неутолим обществен интерес. Творецът, който се появява от страниците на тази написана с ерудиция и страст биография, е изтъкан от много противоречия: суров и нежен, подъл и щедър, затворен в себе си въпреки насладата от известността. 

Патрик О’Брайън години наред живее в съседство с Пикасо в Южна Франция и го познава добре. Книгата представя в пълнота средиземноморските корени на личността и изкуството на Пикасо.“

Това е официалната анотация на книгата. 

Личният прочит ще донесе на всеки читател по нещо необикновено и различно. 

Ето някои от нещата, които правят впечатление и са интересни през призмата на днешния мироглед:

Въпреки че е известен и безспорно изключително талантлив, което е видно от продукцията му, Пабло Пикасо е подлаган на изпити в младежките си години, за да влезе в престижните тогава академии. Вместо да се дърпа и да обяснява колко е велик и какво има вече зад гърба си, Пабло се явява на всеки изпит и го издържа по забележителен начин, добавяйки свой стил, доказвайки по този начин, че изпитите не ще спрат таланта, нито ще го изложат по някакъв начин.

Бил е много слаб ученик, но това не му е попречило да преследва мечтите си и да навакса пропуските си в бъдеще. 

Чел е малко книги, но много поезия. В късните си години дори пише поезия, която е оценена високо. В своя статия за това как да формираме висок литературен вкус поетът Йосиф Бродски обобщава своите наблюдения така: човек трябва да чете изключително много висока поезия на неговия език. Поезията е специален език, в който с малко, но най-точни, най-красиви думи ще изразиш това, което желаеш да пресъздадеш. Съответно, като чете поезия, човек ще възпита своя вкус и вече ще познава добрата литература, защото тя е като поезията. Малко и точни думи. 

Въпреки че е бил много популярен, Пикасо не е отказвал да нарисува едно обикновено меню за местната кръчма или обикновен плакат за нуждите на някое магазинче. Рисувал е и е подарявал много портрети на свои приятели. Коя от звездите в днешно време, ще „слезе от своята звездна каляска, за да направи нещо даром за обикновения човек“?

Не се е съобразявал с хорското мнение и мнението на критиците, които не са проумявали и разбирали кубизма и голяма част от работата му в определени периоди. Но той нито веднъж не се е усъмнил в себе си, просто е развивал своето изкуство, оставило такива следи в живописта и изкуството. 

Най-важното от всичко: работи много, работи толкова, толкова много, че многократно преминава теорията за 10 000 часа (за да си майстор в нещо, то трябва да си се занимавал с него поне 10 000 часа).

„Най-добрата биография на Пикасо.“, пише Кенет Кларк, автор на „Цивилизацията“.

Ще намерите скоро в книжарниците от „Прозорец“.