Интервюта

Миналата зима една детска книга направи фурор вкъщи и досега се радва на огромен интерес - "Приятели завинаги" на Галина Андонова. Неочаквано за мен, тъй като Игинатора (синът ми) има много книги и не всяка нова успява така да грабне вниманието му. Не знам защо бях леко скептична към историята - никога не бях чувала за авторката, а и заглавието ми се видя много общо. Но аз съм от хората, които не само успяват да признаят грешките си, но и се опитват да се реваншират за тях (макар и в случая с огромно закъснение).

"Приятели завинаги" разказва историята на "заек, мечка, птица, лос и пухкава лисица", които стават приятели по време на една снежна буря. Сега обаче им предстои ново изпитание макар и по-различно, тъй като едно е да станеш приятел с някого, друго е да останете такива завинаги. Чела съм книгата толкова много пъти и в момента времето за нея е идеално - студено и снежно, точно каквото е и на Север, където живеят Кики, Неда и Ману, Тито и Леон. 

Не искам да издавам много - само ще кажа, че не искате да изпуснете това снежно приключение и да се запознаете с Тито, белия мечок (който може и да стане зелен, нищо не се знае!), и компания. Това е история за ябълки, самолети, пропасти и приятелство, разбира се. А отговорна за нея е Галина Андонова - автор и илюстратор, с която ще ви срещна днес. И макар че подцених книгата в началото, едно е сигурно: 

"приятели завинаги ще бъдем вече
оттук до края на света
и даже малко по-далече."

Галина е лаконична, но това може би я прави още по-интересна - затова нямам търпение да прочета следващата ѝ книга!

Представи се на нашите читатели.

Всъщност нямам какво да кажа за себе си, т.е. няма нищо интересно за разказване. Дори когато изпращах книжката на различните издателства, тя беше под псевдоним. Ето как според мен би трябвало да изглежда авторът - елегантна, умна, загадъчна, с леко смахната прическа. Пътува много, живяла е на различни места. Говори 8 езика и играе тенис на световно ниво. Да, ама не е. (усмихва се)

Откога пишеш? А откога рисуваш?

Пиша отскоро, рисувам, откакто се помня. 

"Приятели завинаги" първата ти детска книга ли е, разкажи ни за процеса по създаването ѝ.

Първата издадена, иначе историята за Аша, Черния магьосник и Машината за обучение, развлечение и тренировки (МОРТ) е първият ми опит да напиша нещо за деца. Мечтаех да бъде интересно, страшно, забавно, поучително, да има дракони, загадки и приключения. Да е интересна и за децата, и за родителите - амбициозна задача за начинаещ. 

Относно "Приятели завинаги" - започнах на шега. Първо нарисувах един бял мечок. Той беше толкова щастлив, че се запитах защо толкова се е нахилил. Нарисувах му ябълка, защото мечките обичат да си похапват. Една ябълка обаче ми се видя малко и му добавих цял кош. После се появиха и другите герои. Не знам откъде. (смее се) Разприказваха се. И хайдеее... стана тя каквато стана.

Знам, че не е честно да те питам, но кой е любимият ти герой от книгата и защо?

Да, не е честно. (смее се)

Откъде черпиш вдъхновение?

Ако обуздаем хаоса, потиснем тъгата и затворим мързела в мазето, ще ни остане вдъхновението в чист вид.

Какво е посланието, което искаш да оставиш у децата с "Приятели завинаги"?

Че сме такива, каквито сме. Но и че можем да се променяме, ако искаме да сме по-добри.

Имаш ли планове да продължиш с друга книга за Кики, Тито, Неда, Ману, и Леон? А с друга книга като цяло?

О, да. В момента пиша продължение с работно заглавие "Пазителят на мечтите". Или по-скоро подзаглавие. Ето как започва:

Ако някога на Север сте били
Или поне за там сте чели
То тогава може би
Познавате героите ни бели - 

заек, мечка, птица, 
лос и пухкава лисица.

От вятъра сте чули вече знам
за птицата и ябълките от небето,
но не знаете, че още някой там
в купа се крие и подава си нослето.

Това са Айя и Бандит.

Нещо за финал?

Мечтите са безплатни. Както и че истинските мечти ни следват.