От сърце

Аз не обичам пъзели. Сигурно това е неочаквано начало на текст за снежни човеци и се чудиш как работи мозъкът на човек, който говори такива небивалици. Сега обаче ще те изненадам и ще видиш, че всичко си е съвсем логично.

Днес е международният ден на снежния човек. Идеята е на германския колекционер Корнелиус Граетц. Датата е избрана, защото единицата символизира метлата, а осмицата – тялото на снежния човек. Или поне това прочетох в интернет. Обяснението може да не звучи съвсем убедително и в екипа ни да има разделение относно смисъла на подобни "празници", аз обаче все пак реших да пиша по въпроса.

Защо? Защото е сряда. Защото мога. Защото обожавам да строя снежни човеци.

И ето я връзката с пъзелите. Още не я виждаш?

Макар, че не обичам да редя пъзели, обичам да правя снежни човеци. А в един по-космически смисъл тези две неща са едно и също нещо. Почти. Снежните човеци са моите пъзели (и моето лего). С напълно произволни елементи. И точно това ги прави толкова забавни! Защото те реално падат на части от небето и ти трябва да си ги сглобиш. Както намериш за добре. Сега вече се надявам, че е станало ясно.

Преди малко навън валеше сняг, което е отлична предпоставка за отбелязване на днешния специален ден. Тази зима самата аз съм правила 2 снежни човека, от които не съм сигурна дали има смисъл да показвам снимки. Не бяха супер сполучливи, но си бяха мои. Или по-скоро наши.

Строежът на снежен човек на пръв поглед е проста работа, но изисква умения. Не казвам, че трябва да си архитект, за да направиш снежна топка, но талантът да конструираш няма да ти е излишен. Хубавото обаче (за такъва виден НЕинженер като мен) е, че снежните човеци се градят в голяма степен и на креативност. Никъде не пише, че снежният човек трябва да се състои от 3 топки. Или че трябва да е прав (от опит казвам - и легналите снежни човеци имат своя чар). Или че главата му трябва да е най-отгоре. 

Много важно условие при направата на снежен човек обаче е да си с приятели. Това често са хора, които не са големи фенове на снежните човеци, но те обичат достатъчно, за да ти "пристанат на акъла", както казва баба ми. Или просто искат да спреш да им досаждаш и смятат, че като минат по реда си, животът им ще стане малко по-спокоен. Така де, случвало ми се е всичко, но в крайна сметка снежният човек е налице. Заглавната снимка го доказва.

Затова днес излез малко навън. Да, знам - зима е, но не е чак толкова страшно. А в парковете е толкова светло и вечер (дори без лампи), че да не ги посетиш е направо безобразие. Помоли (или накарай) някого да ти помогне. Може да го подкупиш като му кажеш, че после ще се пързаляте с найлони. Или като го почерпиш чай или греяно вино след това.

Зимата не е мъртъв сезон - това са пълни глупости. Вдъхни живот на снега, сглоби снежинките и виж какво ще се получи. Може да не е точно човек, но това нима това има значение?

И не забравяй накрая да прегърнеш снежния човек (и да го кръстиш). Защото всички имаме нужда от повече любов и топлина.