Защо има бъдеще в България?
Много хора считат, че успешното бъдеще в България е нещо, което граничи с научната фантастика и степента му на реалност се намира някъде между вселените на Star Wars и Star Trek. Ако се поразровите из интернет несъмнено ще намерите статии, свързани с темата "бъдеще в България". И несъмнено повечето от тях ще са с отрицателна нотка. Нека си позволим да разсеем облаците с една по-различна гледна точка, а именно - защо има бъдеще в България. И преди да поклатите глава с думите "наивни оптимисти", прочетете моите аргументи по въпроса. След това ако дори малко съм успял да променя мнението Ви в положителна насока значи съм успял да изпълня мисията си.
Българският интелект - в последните години сякаш интелектуалното ни развитие остана на заден план, засенчено от пошлостта на средата, в която живеем. Пример за това за безкрайните "риалити" формати, които имат за цел единствено и само да "изпържат" мозъка на зрителя и да си поддържат рейтинга. Не, не ме разбирайте погрешно. Аз не се обявявам против тях! Някои формати целят да покажат доброто, таланта в хората, но други имат основен таргет просто да изложат на показ простотията в Балканския ни манталитет. Та точно там, някъде между посочените по-горе фактори, трудностите на живота и така да се изразя „задрямалата” ни образователна система, все още има млади хора - българи, които са отрекли днешния начин на живот (отрицателната му страна) за модел на подражание и се развиват не всеки час, а всяка секунда. Пример за това са българските таланти завоювали призови места на Балканската олимпиада по информатика за ученици; класиралите се със своите проекти наши сънародници на „INTERNACIONAL EXPO SCIENCE 2013" с център Абу Даби и много много други представящи достойно и с гордост нашия трибагреник по световни форуми. Друга тема е какви условия ще им създадем, за да се развиват и за в бъдеще в България или и те, като много други, за жалост ще заживеят в други крайща на света, за да бъдат по- добре оценени.
Родният инат- Да, инат. Тази толкова пословична за нашият характер българска черта! Похвално е, че има толкова много млади хора в България, които точно на инат искат да останат в родината си, да живеят тук и да са заобиколени от близки и приятели, да слушат българска реч, а не друга. И това не е всичко, те са тук и се развиват. Просперират напук на всички онези, които искат България да се сгромоляса тотално, но това няма да се случи докато те са тук. Болезнено е обаче едно, че именно тези, които остават тук са в ролята на мъченици, защото съдбата им не е по-лека от тази на българите в чужбина - те са тук, преминаващи през ежедневните препятствия, развиващи себе си и страната си за едно по-добро бъдеще!
Непримиримост- ако говорим в национален аспект, да, жалко е да си го признаем, но може би българинът се примири със съдбата си или поне спря да се надява за идването на по-добро време. Но! Тук има едно голямо „НО!”. Въпреки всичко в последните години показахме като личности, че все още искаме гласа ни да бъде чут. Доказателство за това са протестите срещу властта, събрали по улиците хиляди български братя и сестри с една цел, за една кауза- по-добра България! Може би ще ми кажете, че много от протестиращите са били облагодетествани материално при протестите от опозицията? Възможно е, няма как да знам със сигурност. Но искрено се съмнявам, че повечето от младите хора на протестите, тези които съвсем трезво са осъзнали същината на проблема са били платени. Защото както каза един от студентите със сълзи на очи: „Жалко е малодушието...!". А тези млади хора са непримирими с реалността, а не малодушни.
Перспективност в изостаналостта- Може би тези две неща взаимно се отричат? Как може да има перспектива в изостаналостта? Помните ли когато Вашите родители са ви разказвали как по тяхното време е било лукс да носиш дънки или пък вносни обувки? Е, в момента в България не е много по-различно, но в друг аспект. Преди тридесет години, да кажем, е било рядкост да носиш западна марка поради отричането на западната култура. Днес никой не обръща внимание на това, защото за по-голямата част на населението това е просто даденост. Днес можем да потърсим перспективата в изостаналостта ни в икономическо отношение например. България, благодарение на хан Аспарух, както всички знаем има стратегическо географско разположение. Сигурен съм точно поради този факт, че у нас утвърдили се на международните пазари компании ще използват България за отправна точка за навлизане на нови пазари - било то от Азия към Европа или обратното. Това разбира се е свързано с повече работни места и други икономически ползи. В момента в другите страни много професии са жизнено необходими и задължителни за успешен бизнес, а тук се считат ако не за ненужни, то за маловажни. С няколко думи колкото и цинично да звучи- мислете нестандартно, преценете бъдещите възможности на средата, в която живеете, и се възползвайте от нейните недостатъци. Приспособявайте се!
Защото сме българи- Колкото и банално да звучи, да, защото сме българи! Защото въпреки всичко съумяваме да се изправим на крака след като сме паднали, за да посрещнем следващия ден! Защото ако не намерим поне една причина да останем тук, да се развиваме и да създадем едно по-добро бъдеще в собствената си държава, то тогава какъв народ сме? Това е нашата страна, нашето наследство, нашият завет. Вече ние сами избираме дали да гледаме на това като на проклятие или като на богатство.
Автор: Георги Кърчев
