От сърце

„Забравени“ и „опустели“ - думи, които все по-често чуваме за българските села и малките градове. Сякаш там животът е замрял, времето е спряло, а младите ги няма. Те бягат от безработицата и ниската степен на развитие, която им предлага малкото населено място и търсят своята реализация в личен и професионален план в големите градове и/или отвъд Терминал 2.

Мястото, за което ще ви разкажа е докоснато от Бога, но забравено от младите си жители, търсещи прехраната си другаде. Това е подбалканското градче Клисура. Всеки камък там е пазител на спомени и история, онази славна история от април 1876 година. По улиците още се носи ехото на черешовите топчета, отекнали във вечността, а възрожденският дух се пази от жителите на града и се предава от поколение на поколение.

Град с такова велико минало и почти никакво бъдеще за младите хора, поради липсата на работни места. Макар да съм горда с историята на града си, аз също „избягах“ от там с надеждата за развитие в големия град. С надеждата, че един ден ще се върна и ще мога да допринеса за бъдещето и развитието на родното си място. С надеждата, че един ден ще спомогна там да има всичко необходимо за нормалното развитие на едно общество.

Представете си, че сте болни и в радиус от десет километра няма аптека, от която е възможно да закупите нужния медикамент, а нямате и удобен транспорт, с който да отидете до възможно най-близката такава. Как бихте се почувствали? Не би ви било приятно, нали? Не ви е приятно дори да си го представите, а жителите на града са принудени да го изживяват всеки път, когато се влоши здравословното им състояние. Както сами се досетихте вече, аптека в града няма. Най-близката такава се намира в съседното село Розино, което е разположено на 8 километра от града. Транспортът до там не е през кратък интервал от време, а не всеки разполага с лично превозно средство, с което да отиде.

Ситуацията е най-тежка за възрастните хора, които имат непрестанна нужда от лекарствата си, но нямат алтернативи, с които да стигнат до там. За спешен медицински център няма да коментирам, защото такъв няма. Най-близкият се намира на 35 километра от Клисура, в град Карлово. Сами разбирате, че положението не е „розово“. Всички знаем, че здравето ни е най-важното нещо, но за съжаление клисурци не могат да се грижат за своето пълноценно, защото нямат необходимите условия.

Клисура не е единственото място с проблеми от този род, но аз избрах да разкажа именно за него, защото съм част от този град. Той е моето минало, настояще и бъдеще. Клисура е мястото, където съм израснала и където съм утвърдила себе си като личност. Никога няма да забравя от къде съм тръгнала и кой ми е помогнал да открия правилната посока.

Казвам всичко това, защото днес много хора забравят родните си места и корените си. Погълнати от забързаното си ежедневие и стремежът за по-добро бъдеще, далеч от малкия град. Забравят майка, татко, баба, дядо и т.н, хората, които са ги научили да ходят и говорят, хората които са били до тях непрестанно, хората, от чиито ръце са се хранили. Забравят улицата, на която са играли от сутрин до вечер, родното училище, където са направили първите крачки към своето образование. Забравят колко хубаво е всъщност вкъщи и аромата на гозбите, приготвени от мама. 

Забравата е едно от най-болезнените неща. Да забравиш кой си, къде отиваш и от къде си тръгнал. Да си мислиш, че си в центъра на своя собствен свят, но да осъзнаеш, че той е само илюзия. Затова пиша този текст с апел към всички, които са отделили време и го четат - никога не забравяйте от къде сте тръгнали, за да не допуснете да изгубите себе си. Няма значение дали сте решили да реализирате себе си в малкия или големия град, или пък извън пределите на страната. Помнете, че винаги има хора, които ви чакат, и място, където да се завърнете.

От сърце ви моля да не забравяте малките градове и селца, нека спрем да ги наричаме с епитетите „опустели“ и „забравени“. Ние - младите, сме бъдещето на страната и съответно ние сме хората, които държат промяната в ръцете си. Нека заменим епитетите, носещи мрачни послания с по-светли, като: „процъфтяващ“, “обновен“. По-хубаво звучи, нали?

Надявам се повече хора да мислят като мен и да си дават сметка, че малките градчета и селца не са просто родните ни места, където няма развитие. Има - развитието сме ние! Ако всички приемаме проблемите на градовете и селата си като собствени проблеми и заедно се опитваме да ги разрешим, ситуацията би била съвсем различна. Да „избягаш“ и да търсиш развитието си другаде, забравяйки от къде си тръгнал, е най-лесната алтернатива, която можем да изберем. За мен лично тази алтернатива не е предпочитана, защото всички заедно трябва да се борим за едно по-добро и слънчево утре.

Думите ми вече са към края си, но се надявам да съм въздействала на всеки един от вас и да съм го накарала да се замисли и да проумее, че всичко се крие в ръцете ни - в моите и във вашите. Не можем да постигнем само това, което не сме пожелали. Това, което искам аз, е да допринеса за това да върна младите в Клисура и Терминал 2 вече да не бъде толкова чест избор.

Ние сме българи, имаме своята история, култура и език, ето защо преди да прибегнем към чуждите трябва да съумеем да съхраним нашите. Самата аз „избягах“ от родното си място, но ще се върна по-мъдра, по-успешна и вярваща, че мога да съхраня историята на града си, но и да правя опити за неговото развитие. Аз направих своя избор и не съжалявам. Направете го и вие, но не забравяйте, че промяната е във вашите ръце.