Здраве

За да се променят човешките гени е необходим много голям период от време. Предците ни от Палеолита например, които са живели в най-дългия и най-ранен период от човешката история, продължил около 2,5 милиона години, са претърпели незначителна еволюция на своите гени и днес голяма част от нашето биологично наследство е именно от този период на човешкото развитие. Физическото здраве на древните хора се дължало основно на техните хранителни и двигателни навици. Те си набавяли прехраната основно с лов и хранителният им план се състоял предимно от диви растения и животни, които идвали директно от заобикалящата ги природа. Смята се, че това е най-добрата храна за усвояване от човешкия организъм. На този начин на хранене се основава и съвременната палео диета, чиито принципи се характеризират с консумацията на истинска, натурална храна, която може да се намери в чист вид в природата. Днес не е трудно да се стигне до извода, че палео храненето е единственото хранене, прилягащо съвършено на нашия генотип. („Палео диета“ на д-р Лорън Кордейн)

Генетично сме пригодени да консумираме точно определен вид храна и тази специфична физиология сме изградили вследствие на дълга историческа еволюция. Голяма част от нашите гени остават непроменени от периода на пещерните хора до днес. Въпреки това за всеки днес е ясно, че не само е трудно, но и почти невъзможно да взаимстваме изцяло начина на живот на своите прадеди и да разчитаме на лова на дивеч за основна прехрана. Това, което можем да направим обаче е да следваме някои основни принципи, за да се доближим поне малко до своите биологични прародители. Основният от тях е да подбираме храната си спрямо това, дали може да се открие в природата.

Земеделието започва своето развитие преди около 10 хиляди години. Значително по-кратък от Палеолита период, който според учените не е достатъчен за пълно генетично приспособяване на човешкия организъм. Това, което е останало непроменено в ежедневието на хората е движението. Те са извършвали ежедневна физическа дейност, тъй като са обработвали и отглеждали сами прехраната си. От ранни зори до залез слънце са прекарвали на полето. Нещо, с което не можем да се похвалим днес.

Все пак не е редно да се твърди, че нашата еволюция изостава - просто през последните няколкостотин години наблюдаваме много бързи темпове на развитие на цивилизацията. Освен това, появата на генно модифицирани организми и всякакви изкуствени добавки, овкусители и подобрители, които се въвеждат масово в хранителната индустрия, объркват още повече човешкия ген. И резултатът е налице – епидемия от затлъстяване, диабет, сърдечни болести и дори рак. Много от съвременните здравословни проблеми са в пряка връзка с това, което ядем или не ядем. И е очевидно, че голяма част от съвременните храни противоречат на нашия генотип.

Физиологически е трудно за човешкия вид да се промени и да се приспособи толкова бързо към новата среда. В резултат на това ни се налага да живеем в среда, за която не сме подготвени. Получава се несходство между биологичното ни наследство и съвременността.

Част от това, което сме наследили от предците си сега е по-скоро в наша вреда. Например тогава е имало недостиг на храна и затова се е налагало хората да изминават десетки километри, за да ловуват. Така в процеса на еволюция човешкият организъм се е приспособил към тези липси, като при всяко постъпване на хранителни вещества, той е трупал от тях за „черни дни“, за да може да издържи по-дълго време. Сега можем да си набавим храна значително по-лесно и в по-големи количества, често дори се презапасяваме. Така изобилието от храна, както и липсата на движение, се превръщат в едни от основните предпоставки за положението, в което се намираме днес.

А както е известно, основна функция на храната е да доставя енергия на организма. Човечеството днес приема много по-голямо количество храна от необходимото за изпълняване на ежедневните физиологични нужди. Можем да вземем пример от индианското племе тараумара, обитаващо дъното на Медните каньони в Мексико. От векове то се слави със своите бегачи на дълги разстояния, които пробягвали стотици километри наведнъж без да се изморят. Те не са боледували от нито една от болестите на съвременното общество и дори са смятани за най-здравата нация в света. За хората от племето тараумара бягането не е нещо извънредно, а начин на живот. („Родени да тичат през каньоните на Мексико“ – Кристофър МакДугъл) Далеч от всички „екстри“ на цивилизацията, техният основен метод за предвижване и осигуряване на прехрана е бягането. Количеството храна, което консумирали преди бягане, днес за нас може да звучи смешно малко. Но няколко чаени лъжички чия семена били достатъчни на един средностатистически тараумара за енергия. А днес пред телевизора човек може да изяде пакет чипс, пакет ядки, пица, сладолед и дори да не осъзнае колко голямо количество храна е поел. Ето в това се състои основната разлика между нас и нашите прародители.

Стресът, забързаното ежедневие и изобилието са най-вероятните причини днес хората да посягат към храната повече емоционално, отколкото според физиологичните си нужди. И от много време насам е ясно, че индустриалният тип хранене оказва негативно влияние върху здравето на човечеството. През последните няколко десетилетия тази тревожна тенденция започва да се наблюдава във все повече развити и развиващи се страни по света, като не подминава и България. Тази тенденция постепенно започва да измества традиционния начин на хранене на българите. А всички знаем, че нашите предци са били значително  по-здрави и са се хранели предимно с натурална, екологично чиста храна без изкуствени добавки, която сами са си произвеждали. Всеки има албум със снимки на своите прародители, баби и дядовци. Отворете го и вижте как са изглеждали те. Голяма част от тях са били стройни и слаби, нали? А сега се замислете – за колко време тази негативна тенденция е взела превес над човешкото здраве и развитие?