Лично мнение

Децата в училище днес не обичат историята. Не намират смисъл в нея. Смятат, че с минало, не се гради бъдеще. Е, надявам се тази статия да ви убеди в противното. Прочетете следващите редове и ще разберете защо трябва да уважаваме науката за миналото.

Просвещението, като епоха, бележи началото на модерното време в европейската история. В основата на концепцията за модерно управление, която следваме и до днес, са заветите на Френската революция. Идеите на Марат, Робеспиер, Дидро, заживяват свой живот и променят монархическа Европа в континент на републиките.

Французите, превземайки бастилията през 1789 г., издигат лозунга "Свобода, равенство, братство!". Идеята за равнопоставеност в обществото води до промяна във формата на управление. Издига се републиката, т.е. държавата, управлявана от институции, а не от монарх, олигархия, тиран и пр. Модерната държава, това е термин от историята и политиката, който бележи държавата с институционално управление, е това, в което живеем днес. Нас ни управляват институции, а не една определена личност. Колкото и да не ни се вярва! Парламентът е институция, министерски съвет е институция, президентството е институция, а също и общинските съвети, кметствата и т.н.

Т.е. нашето настояще се крепи върху постиженията на миналото. Това е един от поводите, поради които не трябва да мразим историята, а да ценим мъдростта, закодирана в нея.

През същото това Просвещение се заражда концепцията за нация. Нацията е народ с общо историческо минало, обща култура, общ език и общи национални цели. Нацията се гради върху общото историческо минало на съставните ѝ елементи, хората от даден народ и се оформя след осъзнаване на това общо историческо минало. 

Българите започват да се осъзнават като нация в кр. XVIII век. По същото време, в което и останалите балкански народи. Та българите започват да ценят своето минало. Софроний започва да разпространява труда на Паисий, пишат се и други исторически съчинения, посветени на българското минало. Във възрожденското училище започва да се изучава история.

Оформя се националната цел - освобождението на всички българи и създаване на единна самостоятелна държава в българските земи. Славното минало, за което пишат Паисий и Софроний, е онова, което дава сили на българите и пречи да се претопят с гърци и османци.

След като нашите предци спират да се гърчеят и да приемат исляма (помаци) и турския език (гагаузи), започват да искат все повече права за себе си в рамките на Османската империя. Така се създава движението за новобългарска просвета и култура, движението за самостоятелна българска църква и национално освободителното движение.

Заради историята, ние се превръщаме в нация, поставяме си национални цели за изпълнение и ги осъществяваме. Така се стига до Освобождението и появата на Третата българска държава.

Т.е. дължим факта, че живеем в България, а не някъде другаде, на историята. Още един повод да се гордеем с миналото.

Днес, ние също сме нация. В нея, освен българи, влизат и турци, роми, евреи, цялото население на България. Споили сме се в едно. И ни крепи историята, не ни разделя.

Защото от 140 години всички ние, представителите на българска нация, живеем в свободна България. Възприели сме българските традиции в управлението и обществения живот. 

Всички някога се радваха на спортните успехи на Наим Шаламанов (Наим Сюлейманоглу), Хубен Хубенов (Халил Мутлу), Нораир Нурикян, Иван Иванов. Всички тези спортисти са били част от българската нация в миналото, а някои от тях и още са наши съграждани.

Спортните им успехи влизат в историята на спорта, която е клон на историческата наука. Т.е. историята пази спомена за постиженията на българските спортисти, повод за гордост и спояващо средство на нацията.

Ако днес не бяхме нация, щяха да ни изтрият от лицето на земята. Ние все още се крепим на историята и културата си. Защото филмът "Откраднати очи" е български, но негов сценарист е журналистката от турски произход Нери Терзиева. Йълдъз Ибрахимова днес работи в Турция, но изгря в НРБ и записа вокали, част българското музикално изкуство. Софи Маринова е ромка, но песните ѝ се слушат и от българи.

Всичко това е част от българската култура, която ни обединява.

Останем ли без история и култура, ще ни изчистят с гумичката на историята. И няма да сме първия народ, който е изтрит от политическата карта на света.

Да не забравяме, че евреите например, близо две хилядолетия нямаха държава, до 1948 г., когато се появи Израел. А за Израел още се воюва с арабите.

Затова, да не усложняваме живота си излишно, потъпквайки собствената си история със заявката, че няма смисъл от нея. Историята е във всичко: изкуството, архитектурата, науката, спорта, политиката и дори всекидневния живот, защото ние научаваме правилата за поведение в семейството от нашите родителите. Те са ги научили от техните родители, а те от своите предци и така си предаваме заветите на миналото.

Навиците ни на живот, не са много по-различни от тези на древните римляни.

Например в древен Рим гражданите са харчели много за дрехи и стоки на бита и по-малко за качествена храна. Затова са страдали от различни заболявания. Докато селското население е било по-здраво, защото само си е отглеждало чиста храна. Замислете се! Не е ли и днес така?

От историята има смисъл. Иначе нямаше да се изучава в българското училище още от Възраждането та чак до ден днешен.