От сърце

Най-висшата мисия на всеки един от нас е да намери партньор, с когото да създаде живот и да благоприятства неговите растеж и развитие. Чувала съм (казвам го по този начин, защото все още нямам личен опит), че най-голямото щастие за един човек е да се появи неговото бебче на бял свят. То заема централно място в ежедневието на родителите си и цялата обич, грижа и енергия са насочени към него.

Мама винаги ми е казвала, че съм най-големият смисъл на нейното съществуване и най-хубавото нещо, което с баща ми могат да имат.

Но всички правят грешки, дори и родителите ни. Колко хиляди пъти сме чували – "Не"; "Не може"; "Забранявам ти", а колко точно обратното – "Да"; "Давай"? Оказва се, че до 17-годишна възраст ни е казвано „Не“ около 150 000 пъти, а само 5 000 пъти сме получавали положителния отговор.

Деца до 4-годишна възраст функционират на така нареченото „гениално“ ниво. Същата тази група е била изследвана в ранната им 20-годишнина и само 10% са използвали същия капацитет. След още едно десетилетие това ниво на гениалност стига до 2%. Въпросът е как това е възможно и какво всъщност се случва с младежите?

Отговорът е в това, че мозъкът ни се изключва вследствие от напрежение, съмнение в себе си, което е породено отвън, казват ти, че не можеш и не си способен да постигнеш мечтите си, потъпкват те от ранна възраст и това се отразява на цялостното ни функциониране. Всеки път, в който сме чували „Не“ и сме вкарвани в норми и ограничения, сме се отдалечавали от равнището на интелигентност, което всъщност имаме. В повечето случаи ни слушат, но изобщо не ни чуват. Децата имат важен глас, който трябва да бъде чут и оценен! 

Саймън Т. Бейли, който е изключителен мислител, е признат за един от 25-те най-добри съветници/учители, които ще ви покажат пътя за изграждане на стабилен и успешен начин на живот, както и бизнес. Самият той признава, че е бил вглъбен прекалено много в идеята за парите и постоянната печалба, което е коствало разпадане на семейстовото му.

Давал е най-доброто в професионален план, а остатъците са били са хората, които са го чакали вкъщи. Осъзнаването е дошло от малката му дъщеричка, която е искала да прекарва повече време с баща си, но той е бил прекалено зает. Докато наистина не я е чул. Сега всяка минута с неговата принцеса е по-ценна и удовлетворяваща от всеки спечелен долар. 

Имах къща, но загубих дома. Имах успех, но не и щастие. Имах власт, но не и цел. Имах пари, но не и значимост.

Залисани в ежедневието, крайните срокове, безкрайните ангажименти и работата, в стремежа за все повече и повече забравяме какво всъщност е важно в този живот. Концентрирали сме се напълно в постигането на една утопия в професионален план, жертвайки всичко и всички без да се замисляме. И накрая какво наистина печелим? Заслужава ли си да бъдем най-успешният професионалист за сметка на криза в семейството? 

Кажете "Да" на децата си, на родителите си, на любимия, на приятелите си, защото там се крие смисълът на живота!!!