Каузи

Не обичам да тичам и това не е тайна за никого. Обичам да спортувам, да подскачам наляво-надясно, да правя лицеви опори дори. Движението е важна част от живота ми и се опитвам да съм активна. От тренировките в зала до разходките в планината и гоненето на Игинатора (сина ми) в парка. Обаче не обичам да бягам. И все пак понякога го правя. Не ми се налага. Така съм решила. И сигурно се чудиш защо.

През тази година хора от екипа сме участвали в поне три благотворителни бягания. Петър Нефтелимов писа за Run2Gether 2019 (след това и участва в надпреварата). Ваня Димитрова - за Светулки рън 2019. И сега е мой ред - за Race for the cure - Bulgaria.

На 29 септември София се присъедини към над 100 града по света и заедно тичахме 5 км или ходихме 2 км в подкрепа на хората с диагноза рак на гърдата. Каузата сама по себе си е близка за мен - вече съм ти разказвала малко за Танчето и скоро отново ще те срещна с нея.

Защо реших да се включа и какво се случи?

В 11:30 бях в Южния парк заедно с две мои приятелки (браво на Марина Петрова (на заглавната снимка вляво), която избяга 5-те км без да спре нито веднъж, и на Татяна Каратанева (по средата на заглавната снимка), която ходи 2 км, въпреки че наскоро беше оперирана от апендицит!) и стотици хора, подготвящи се за старта. По принцип се чувствам малко странно сред тълпи, но когато почти всички носите еднакви тениски, виждаш усмивки и искреното желание на хората да помогнат, не е така. Имах усещането за общност. Така си представям обществото - заедно. 

Имах си номер (закачен с безопасни игли). Бях обута с най-удобните маратонки на света. Чувствах се готова да потегля. Такъв тип маратон не е точно състезание. макар че има победители. По-скоро се усеща колективният дух, хората рядко се блъскат или се опитват да те избутат. Сред бягащите имаше хора на всякаква възраст, пол, националност. Хора от близо и от далеч. Общото между всички нас беше не само че сме платили твърде скромната според мен сума от 12 лв, за да участваме. Общото беше подкрепата, която се надявахме да изразим с участието си.

Не за първи път бягам за кауза и вече имах обща представа какво е да изтичаш 5 км при условие, че през останалото време не тичаш въобще. Трудно е. Това, че си относително добър в един спорт, не те прави добър в друг - за всяко физическо натоварване се изискват различни мускули и винаги си проличава, когато човек, който се занимава, да речем, предимно с бокс (какъвто е моят случай), отиде да бяга.

Осъзнавам, че да избягаш 5 км не е кой знае какво постижение, но все пак си положил някакво усилие. Повече от това просто да се облечеш в розово или да си закачиш традиционната розова панделка (това, разбира се, не означава да не го правиш - всяка подкрепа е от значение!). Още след втория километър започна да ми прилошава (беше доста топло) и преминах за малко в ходене. След това обаче се усетих, че колкото по-бързо стигна до финала, толкова по-скоро ще пия вода (каквато не бях взела с мен, за да не ми пречи и тежи). Тъй че криво-ляво и с още малко ходене на моменти стигнах до финиша. Бях потна, изтощена, жадна, но много доволна от себе си.

Справих се, не припаднах, издържах. Все така не обичам да тичам - това не се променя толкова лесно. Ще трябват много тренировки, за да стигна до т.нар. runner's high - момента, в който тялото отделя голямо количество ендорфини и те облива чувство на щастие и лека (или не толкова лека) еуфория. Не се и стремя към това, но отново ще отида да тичам за кауза. Защото вярвам, че спортът сплотява хората.

Ракът на гърдата е най-често срещаното онкологично заболяване при жените. Средно една от осем жени в България бива диагностицирана с болестта. В световен мащаб статистиката не е по-приятна. Превенцията и информираността са ключови за справяне с рака и последиците от него. Ракът на гърдата е лечим - много по-лесно, когато се открие навреме. А това става с редовни ежегодни профилактични прегледи. 

Като образовани хора всичко това ни е ясно, а понякога пак пренебрегваме собственото си здраве. Затова събития като Race for the cure ни напомнят да се погрижим за себе си и близките си хора. Защото всички се борим с нещо и е по-лесно, когато чувстваме подкрепа.

Race for the Cure е благотворително събитие и събраните пари от него ще се използват за каузи, свързани с рака на гърдата в България. Октомври е обявен за световен месец за борба с рак на гърдата. 

Заглавна снимка: Личен архив
Снимка в текста: ФБ страница на CancerCare.bg