Изкуство

Един от начините да се събуди отново връзката човек-природа е да се възстанови местната флора и фауна в запустели градски райони, на замърсени територии и в нарушени екосистеми. Реализирайки тази идея, ландшафтните артисти възстановяват и естествения природен баланс и запазват екосистемите, които са били изгубени по време на развитието на цивилизацията. Като насочват вниманието на хората към красотата и важността на природата, творците установяват по-близък диалог помежду им.

Въвеждането обратно в градовете на местната растителност предлага контраст на заобикалящия пейзаж от твърди материали. По този начин в застроените райони се предлага и разнообразие, а то е важна характеристика за обкръжение, което осигурява зареждане и позитив на градските обитатели. Растенията променят багрите и вида си през сезоните и годините и по този начин се превръщат в индикатори на природните цикли.

„Островите” от девствена природа в градовете напомнят на градския жител за неговия биологичен произход и за връзката му с живия свят. Като въвежда обратно в града местния за района ландшафт, Алън Сонфист иска да срещне миналото с настоящия момент, да възвърне градски части по света към състоянието, в което са били преди човешката намеса. Целта му е да накара хората да видят природата като важна част от тяхното културно наследство. Алън Сонфист вярва, че девствената природа заслужава да бъде увековечена по същия начин, по който историческите герои и събития са.

Според него един военен паметник отбелязва смъртта на героите, отдали живота си за една кауза. По същия начин неговото изкуство отбелязва смъртта на забравени реки, потоци и скали, които са били заровени под слоеве бетон. За разлика от една статуя, която отбелязва конкретно събитие във времето, неговите ландшафти отпразнуват човешкото взаимодействие с планетата през геоложките времена. Целта на проекта „Пейзажи на времето: Гринуич Вилидж“ в Манхатън в Ню Йорк е била да създаде гора, която е заобиколена от небостъргачи, гора, която е „дупка във времето”. Така той показва на градския жител как е изглеждал Ню Йорк преди пристигането на европейските заселници. Мястото е било трансформирано от градска пустош в древна гора.

Пейзажи на времето: Гринуич Вилидж дава възможност да се видят три типа ландшафти: открито поле от треви и диви цветя, пионерна гора от брези и кедри и комбинация от цъфтящи храсти с големи дървета. За да възстанови съвсем автентично местния растителен свят, Сонфист първо възстановява автентичната почвата. В резултат на проучването му върху естествената растителност, той подбира растителни видове, които не са били включени в списъка на парковия отдел на Ню Йорк като подходящи за града.

След няколко години наблюдение на успешното развитие на подбраните от артиста растения в градския център, парковият отдел ги включва в техния официален списък на подходящи за града видове. Идеята на Алън Сонфист за въвеждане обратно в градовете на исторически местната природа може да бъде приложена на всякакъв мащаб и във всеки район в света. Биологичната и геоложка история на мястото могат да бъдат комбинирани с други характерни за него аспекти и да се получат автентични, специфични за локацията проекти.

Възстановяването на растителната и животинска история на мястото помага за възстановяването на баланса на хранителната верига и за поддържането на биоразнообразието на екосистемата. Преди Патрисия Йохансон да се заеме с проекта си „Лагуната Леонхардт“, мястото е било занемарено блато пълно с водорасли алги, които потискали развитието на другите форми на живот в него. Тя подбира и въвежда местни растения, риби и влечуги. Корените на растенията изпълняват много функции, включително предпазват брега от ерозия и намаляват ефекта на вълните.

В лагуната авторката интегрира две скулптури. Техните форми са вдъхновени от формите на корените и на листата на две от внесените от нея в блатото растения. Скулптурите са проектирани, така че да контролират и да предпазват бреговете от ерозия, а също и да осигуряват достъп на децата и възрастните вътре в лагуната - те служат като площадки и пътеки за наблюдаване на дивия живот. Скулптурите имат образователна стойност и осигуряват на зрителите директен контакт с растенията и животните, възможност за наблюдаване и изучаване на природните взаимовръзки.

Проектите на Патрисия Йохансон са базирани на идеята за създаване на обкръжение, което дава възможност за оцеляването и за хармоничната взаимосвързаност на всички живи организми. Творбите ѝ често са макроскопични проекти от камък и земя на много малки или заплашени от изчезване организми и напомнят техните абстрактни форми – бактерии, лишеи, листа, цветове, папрати.