В един метафоричен смисъл (тоест в главата ми) пиша тази статия от ГОДИНИ, но всъщност чак сега сядам да го правя. През различни периоди от време се сещам за темата и точно както изниква в главата ми, така след това изчезва до следващото си появяване. Но щом се завръща пак и пак, значи си струва. Освен Черен Петък, една новина отпреди буквално 2-3 дни предизвика много нови въпроси у мен и, този път, адекватен отзвук от аудиторията. Актирсата и предприемач Шей Мичъл, позната от сериала “Малки сладки лъжкини”, анонсира, че пуска skincare линия за деца над 3- годинишна възраст и в поста си обяснява, че не е просто skincare, а е selfcare. А това НЕ е епизод на Black Mirror.
View this post on Instagram
По-ужасно, гадно, безумно и откровено глупаво нещо скоро не бях чувала – за какво са им на едва проходили и проговорили МОМИЧЕНЦА маски за лице?! За да се сближават с майките си? Защото ВСИЧКИ ДРУГИ начини са изчерпани? И защо им е на малки деца selfcare? Не трябва ли ние да се грижим за тях? И това ли е грижата за себе си? Не е ли по-важно да си играят, да се учат как да се справят с емоциите и може би със свят, в който е нормално инфлуенсъри да пускат подобни продукти? От друга страна знаменитост да е напълно откъсната от реалността за съжаление не е нищо ново.
Каквото ще прочетете по-надолу може би за вас е логично и е common sense – в такъв случай, честито! Но понякога дори да чуем, видим или прочетем нещо 100 пъти може да не стигне и въпреки всичко на 101-вия път да се окаже, че ключът винаги е бил в ключалката, просто чак сега се сещаме да го завъртим, за да отключим вратата.
Егоистично ли е да се грижим за себе си?
В последните години все повече се говори за selfcare (на български грижа за себе си, тъй като “самогрижа” или “себегрижа” не са истински думи, доколкото ми е известно (не че това някога ме е спирало)), но ми се струва, че колкото повече се шуми около понятието, толкова повече се отдалечаваме от значението му (и това е валидно за много други неща). На този етап ВСИЧКО може да бъде опаковано, брандирано и продадено като грижа за себе си, което води до изкривяване на темата и безброй заблуди какво всъщност е това животно. А тъй като грижата за себе си не е нещо ново, не би трябвало да се третира просто като поредния тренд. Неглижирането ѝ във времето тласка махалото в обратната посока (до крайност) и в момента маскираме всичко като грижа за себе си. Дори лошите обноски, липсата на етика и неприятния характер (sorry not sorry).
Да се грижим за себе си не е егоистично, защото действително “не можеш да наливаш от празна чаша” – няма как да помогнем на никого, ако първо не сме се погрижили за себе си. Да се грижим за себе си не само не е егоистично (нито нарцистично), напротив – може да е алтруистично. Но тук е важно да направим едно уточнение – грижата за себе си не е себична, но може да бъде токсична.
Има огромна разлика между това да се грижим за себе си и да симулираме грижа чрез практики, чиято роля е да избягват истинския проблем. Грижата за себе си не може да е лепенка, която слагаме и очакваме всичко да ни мине. Особено ако не сме почистили раната отдолу. Защото, противно на общоприетото схващане, грижата за себе си не се изчерпва с глезене, разточителство и безкрайно чудене как да си угодим. Не защото всичко това е толкова лошо, а просто защото не е устойчиво.
Какво е, но и НЕ е грижа за себе си?
Животът е по-поносим, когато се чувстваме добре. И за да постигне това, всеки от нас има множество трикове, хакове и ритуали. Пием кафе или матча лате от любима чаша или място, ходим на спорт, взимаме си гореща вана след тежък ден, палим ароматни свещи и пръчки, гледаме любим сериал отново и отново, защото ни кара да се чувстваме спокойни, пазаруваме ли пазаруваме… Само по себе си нито едно от тези неща не е вредно и дори може да бъде *точно* това, от което имаме нужда в момента. Всеки понякога си казва “и аз съм човек” и си купува обувките, Легото, парфюма или играта (за мъжете и жените работят различни неща). Но спираме ли да се запитаме защо го правим? Каква трудност се опитваме да решим? Какво не е наред?
И най-вече – нещо инцидентно ли се случва или има системен проблем, който избягваме?
Последното е въпросът за 1 милион лева (и впоследствие евро), който трябва редовно да си задаваме. Затова следващият път, когато прибегнеш към което и да било от тези (или подобни) действия, спри за секунда и се запитай защо го правиш. Не бързай, ако отговорът не дойде на момента – дай си време. Спри за секунда, минута или повече и разгледай какво се случва под повърхността. Може би не е приятно, може би отговорът няма да ти хареса. А може и всичко да е наред!
А има ли проблем за решаване?
Да речем, че имаш нужда от ваканция, защото си претоварен на работа. Взимаш си отпуска и прекарваш една седмица на магическо място. Всичко е страхотно, нищо не те тормози, но рано или късно трябва да се завърнеш към ежедневието си. Чувстваш ли се свеж, презареден, готов да покоряваш нови върхове? Или с други думи: почивката свършила ли си е работата? Или само няколко дни по-късно (или дори веднага) отново си потиснат, изморен и без капка желание за живот?
Ако средата, в която живеем и/или работим всеки ден е токсична за нас, колкото и пъти да се местим, на по-хубаво място, при връщането си в нея нищо на практика не се променя. Ако сме нещастни на ежедневна база, никакво количество ароматни свещи няма да решат проблема. Какво тогава ще помогне?
Грижа за себе си = Себеуважение
Ако “добави в количката” не е решението, тогава какво е? Първото нещо е да спрем да избягваме себе си. И да си признаем, че като много други неща, грижата за себе си не е good vibes only и изисква усилия от наша страна. Това означава най-скучните, понякога елементарни, друг път невзъможни сякаш неща:
- Да дишаме (и да издишаме). ДЪЛБОКО;
- Да казваме НЕ, когато нямаме сили за нещо;
- Да порастваме, но и да не забравяме да общуваме с детето вътре в нас;
- Да (от)блокираме хора в живия живот;
- Да искаме помощ, ако виждаме, че не се справяме;
- Да си почиваме (ама наистина);
- Да ходим редовно на профилактични прегледи;
- Да слушаме тялото си;
- Да вярваме, че можем да се справим (защото можем);
- Да погледнем проблема и да потърсим ресурси за решението.
Грижата за себе си може да бъде различни видове – физическа, емоционална, духовна, социална; и не се ограничава до никое от изброените по-горе неща, нито е задължително да ги включва. И ако за един грижа за себе си е да каже НЕ, за друг е да каже ДА. Всичко зависи от това, което във времето сме неглижирали. В практикуването на неща, които моментално ни карат да се чувстваме по-добре няма нищо лошо, ако е с мярка. А като човешки същества, точно мярката често не ни е силата. За да е устойчива грижата за себе си, тя трябва да идва заедно с уважението към нас самите. И това включва да се погледнем в огледалото и да сме готови да видим неща, които не ни харесват. Защото всички имаме роля в собственото си страдание и докато не я признаем, няма как да спрем да я играем (даже има рима!).
Грижата за себе си не е в продуктите, които използваме, дрехите, които носим или дори пътешествията, на които ходим. Тя е в системните промени и във вътрешния мир. Тя е в чупенето на стари и неработещи модели на поведение, в поемането на отговорност, във всеки избор, който правим. В това да пазим себе си и границите си, да живеем живота, който искаме всеки ден. И ако днес някак сме пропуснали да действаме, и утре е ден. Дори да не е понеделник.
