При последните наблюдения на Зелени Балкани, на територията на село Левка, планината Сакар, се наблюдава колония от около 20 завърнали се ветрушки. Редките птици не са гнездили в страната ни от над 50 години. За да поправят това, Зелени Балкани се захващат с проекта "Възстановяване на белошипата ветрушка" през 2012 г.
Вече има сформирани и две-три двойки, а също така бяха регистрирани и първите копулации.
Приятно е да наблюдаваме как мъжките птици трескаво обследват изкуствените гнездилки, поставени от екипа ни в района на Модула за освобождаване на белошипи ветрушки. Някои все още не са се ориентирали коя гнездилка да изберат за своето бъдещо семейство, докато други вече усилено подготвят своята и приканват избраницата си да я посети.
Откъде идва името на този сокол? Ноктите на краката на птиците са с "белезникав цвят", затова се нарича белошипа или белонокта. "Ветрушка" – по време на полета си, соколчетата застават неподвижни срещу вятъра. пърхат с крила и се задържат на едно място, "ветреят".
Ветрушките се изхранват с насекоми, дребни гризачи – мишки, полевки и други, и влечуги – малки змии и гущери. Следователно, завърналите се в страната ветрушки са много ценни помощници на полето.
Белошипата ветрушка (Falco naumanni, Fleischer, 1818) е малък сокол, който е полезен помощник на човека в борбата с вредителите в земеделските територии. Считан някога за една от най-многочислените хищни птици в Европа, днес, в резултат на интензификацията на земеделието, изоставянето на земеделските земи, загубата на места за гнездене и интензивното прилагане на пестициди, бъдещето му е несигурно… Видът е основно насекомояден, опортюнист, способен да използва широка гама от плячка както на земята, така и във въздуха.
За още информация проверете ТУК.
