На заем от...

Автор: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология

В следващите редове ще разгледаме какви са начините да се ориентираме кой е на наша страна и кой е във "вражеската" армия в тази батална сцена - как да разграничим фалшивите новини и твърдения от истината, доказана от науката. За съжаление, напоследък една от най-важните теми - тази за здравето, е и най-атакувана от създателите на конспиративни теории.

1. Заглавия, които шокират, или какво е “clickbait”

Първият сигнал, че нещо не е наред с дадена статия, споделена в социалните мрежи например, е нейното заглавие, понякога съпроводено и от картинка, която цели предизвикването на силна емоция или любопитство.

Заглавията, които съдържат шокиращи, смущаващи или “революционни” твърдения, както и обещания за магическо излекуване на тежка болест, са похват, който е получил наименованието кликбейт (clickbait) или в груб превод от английски - “примамка за щракване”.

Обичайно, статията, на която ще попаднем в този случай, не дава изчерпателна или пък достоверна информация по темата и няма предназначението да предоставя нещо качествено на читателите. Целта на подобни заглавия и статии е броят на посещенията на страницата да е висок, за да може собствениците на сайта да получават пари от онлайн реклами.

Photo by Sebastian Herrmann on Unsplash

2. Видях информацията на много места!

Когато някъде в интернет пространството се появи “новина” или твърдение, което привлича особено внимание, други сайтове копират текста и на свой ред го публикуват в стремежа си да привлекат по-голяма аудитория.

Така се започва лавинообразен процес на разпространение на една и съща, потенциално недостоверна информация, клонирана или перифразирана на много места. А това създава усещане у читателя за достоверност - щом го пише на много места, значи е истина. Но това не е начин за потвърджаване на новината или твърдението.

В сайта “ЕС срещу дезинформацията” можем да потърсим по име чуждестранни и български медии, за да разберем дали фигурират в списъка с разпространяващите фалшиви новини. Трябва да се има предвид, че не всички родни медии, които се занимават с това, могат да бъдат открити в тази търсачка.

3. Разбирам ли наистина използваните термини?

Нормално е да не сме специалисти по всичко - в това няма нищо срамно, а когато го признаем пред себе си, отговорността на “експерт” пада от плещите ни. Но за да придадат научност на своите твърдения, авторите им използват един куп термини, които за обикновения читател не означават нищо или в съзнанието им се появява блед спомен, че някъде са ги чували.

Малко хора биха отделили от времето си да проверят значението на всяка непозната дума и приемат казаното или написаното на доверие.

“Щом авторът използва такива сложни думи, значи знае за какво говори!” - това е самозаблуда.

Похватът се използва от всички конспиратори и шарлатани и е изключително успешен сред неспециалистите в дадената област - обикновено става въпрос за здраве, клетки, гени…

Само на един клик разстояние сме от проверката на точното значение на даден термин - в Гугъл, Уикипедия, а защо не направо в MeSH?

4. Психологическите капани, в които попадаме сами

Освен външните опити за манипулация над мнението ни, съществуват и няколко психологически капана, в които сами попадаме. Два от най-известните такива капани са склонността за потвърждаване и ефектът на Дънинг-Крюгер.

• Склонността за потвърждаване се състои в това, че често човек е склонен да приема за истина само информацията, която подкрепя вече изграденото му мнение или вярвания по даден въпрос. Така търсенето, осмислянето, интерпретацията и запомнянето на информация, се оказва пристрастно и не служи за осъзнаване на обективната истина, а единствено за затвърждаване на вече установените нагласи на човека.

• Ефектът на Дънинг-Крюгер се наблюдава в огромна част от коментарите във Фейсбук. При него, хора, които не са квалифицирани в дадена област, погрешно смятат, че са и изказват некомпетентно мнение по сложни въпроси, които изискват съответните специфични познания. Същевременно, те не осъзнават тази своя некомпетентност и дори се впускат в ожесточени спорове с други хора, които пък имат нужните познания.

5. “Учен разкри…” - кой е този учен?

Често в медийното пространство се появяват твърдения, че “учените” са открили или казали нещо, но никъде в статията не се посочва нито името на учения или на някого от екипа, нито в коя институция работи той, а още по-рядко се дава линк към научната публикация, на която уж се основава твърдението.

Такъв учен е твърде вероятно изобщо да не съществува или резултатите от обсъжданото изследване да са различни от това, което се твърди в статията. Когато тези резултати не са достатъчно сензационни, медиите губят интерес към тях или ги видоизменят до неузнаваемост, разпространявайки лъжи.

Photo by Mohammad Hoseini Rad on Unsplash

6. Как да разберем дали представеният за “учен” наистина е такъв

Един от начините да разберем дали човек, който се представя за учен, наистина е такъв, е да го потърсим в ResearchGate - сайт, който предоставя подробен профил на учени от цял свят и техните публикации.

Ако пък влезем в комуникация с човек, който се представя за учен, добър знак е имейлът му да показва къде работи той - служебните имейли на учените завършват с домейна на институцията, в която работят, например имейлът на учен от Университета на Калифорния, Сан Франциско би изглеждал така: name@ucsf.edu.

Също така, можем да потърсим името му директно в сайта на институцията, която се твърди, че представлява.

7. Някой се представя за лекар - напълно ли да се доверим?

Описаното по-горе важи и за хора, които се представят за лекари във Фейсбук например, или са дали интервю за случаен сайт - може да проверим дали съществува такъв човек сред персонала на конкретната болница. Лекарят може да бъде потърсен по име и в сайта на Български лекарски съюз.

Добре е да се има предвид, че лекар, който е специалист в една област, не е непременно компетентен в друга. Затова е важно да си дадем сметка, че ако даден лекар изказва убедено мнение по тема от област, в която не е специализирал, дори това мнение да съвпада с нашето, то не е непременно вярно.

Photo by National Cancer Institute on Unsplash

8. Професионални тролове - има и такава професия

Добре известно е, че в интернет се вихри една особена група хора, които изкарват прехраната си чрез писане на коментари, които обслужват нечии (често политически) интереси. Това са професионалните “тролове”, дегизирани като редови коментатори на статии в сайтове или публикации в социалните мрежи.

Целта на работодателите им е в обществото да се насажда определена нагласа “отвътре” - да се създаде впечатлението, че много хора мислят по определен начин, което да промени мнението на обикновения читател и да насочи емоциите, разсъжденията и действията му в желаната посока.

9. Думи, които карат “лампичката ни да светне”

Любим похват на дезионформаторите е да използват научни термини по тотално погрешен начин, предизвиквайки смях у специалистите и възхищение у тези, които за първи път срещат подобна терминология.

Текстове, които смесват езотерични и духовни понятия с научни такива, трябва да накарат “лампичката ни да светне”. Сред често използваните думи и изрази в тези текстове са квантово *каквото и да било*, енергиен баланс, чакри, карма, киселинна или алкална среда в организма, квадранти и т.н.

Photo by Erwan Hesry on Unsplash

10. Сайтове за проверка на фактите

Съществуват няколко уеб сайта за проверка на фактите. В тях подробно се разглеждат и проследяват във времето източниците на дадено твърдение. Ето най-известните от тях:

• FactCheck.org - обективно изследват политическите изявления под формата на доста дълги статии.

• Factcheck.org's Viral Spiral - инициатива за бързо развенчаване на интернет слухове. 

• Snopes - този сайт е най-добрият за информация относно съмнителни истории, които не са строго политически. Те използват рейтингова система, в която определят твърденията като: истина, предимно верни, смесени, предимно неверни, неверни, недоказани и легенда.

И така, всеки иска да бъде информиран, да знае истината, да не се окаже излъган и да пострада, а същевременно днес лъжата непрекъснато се бърка с истина и определя действията на милиони хора по света - истинска пандемия от дезинформация.

Цялата статия може да видите в сайта на пациентската платформа Sanat.io.

За автора:

Росица Ташкова-Качарова е бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология и микробиологичен контрол. Дипломната си работа за магистърската степен прави в Университет на Нант, Франция. По това време рисува елхичка от бактерии и вдъхновява обявяването на първия конкурс за рисунка с микроорганизми Агар Арт. В продължение на 3 години е редактор на сп. Българска наука и продължава да пише за наука на достъпен език.