От сърце

Всичко започна от една безобидна прогноза за времето, представена ни от любимия на цял един народ синоптик. После това се превърна в новина № 1, сякаш си нямаме други проблеми, за които да поговорим на по чаша греяно вино и домашна баница. Хората говорят за следпразнична депресия и тя идва. Тук е под формата на куп бели снежинки и една неприятна виелица.

Посрещнах първите снежинки с отворена уста като Шаро, който се радва на природните приумици.

Събрах ги в шепа и зачаках да се стопят. После си включих коледните лампички. Предвид завръщането в работния ритъм малко закъсняла празнична топлинка няма да навреди на никого. Така се борим с депресията. Също и като даваме повече почивка на телевизорите си. Трябва да се пести ток.

Следващата доза Зимна приказка получих на връщане от работа след 21 часа вечерта, когато установих, че красивата ни столица е станала още по-красива като декор от холивудски филм. Но всичко спеше. Или поне така изглеждаше. Електрическата инсталация беше претоварена като ученическата чанта на първолак. Нямаше ги по улиците онези българи, които силно се молеха за сняг по празниците. Ето го снегът - какво чакате? А празниците… и те ще се върнат… догодина.

Третата доза Зимна приказка ме намери потънала в пряспа. Приех го като метафора за живота.

Все ще се случва да затъваме. Аз поне се радвах, че беше в снега, а не в калта.

После изсуших чорапите си и навлякох още един кат дрехи - за всеки случай. След това ще се посмея на себе си и ще падна в нова пряспа.

Чакам четвъртата доза Зимна приказка да ме открие някъде из планината, качена на ски за първи път. Хубавото на снега е, че е достатъчно мек и при падане няма да остане синка. Вдигам чаша пълна с топъл чай от мента и поздравявам любителите на зимните спортове, които напук на прогнозата за времето ще нарамят ските и ще се отдадат на здравословни развлечения. Студът се лекува с горещ душ, топло чайче, домашна ракийка, смях и силни прегръдки. Ама много силни прегръдки. Душите имат голяма нужда от сгряване.

Утре ще се събудим сред същия този апокалипсис, който предричат от седмици. Синоптиците ще се радват, че този път не са ни излъгали, телевизията ще бълва мрачни статистики, ще се запасяваме с храна и вода, та дано да оцелеем до края на зимата, свити в топлите си домове. А останалите хора - тези с по-оптимистични сърца, ще отворим прозорците си, за да влезе свежият зимен въздух и ще се насладим на зимата. Така ни се пада след сивата Коледа. Лично аз се радвам на смяната на пейзажа. И, ако това е апокалипсис, май ни трябва проверка в тълковния речник.