Успелите споделят

Истинско удовoлствие е да представиш младо момче, което преди да е познало успеха, познава труда. Българинът Виктор Лилов разгръща страниците на своя живот с ясно поставени цели като силният интерес към науката оформя неговата история. С годините той трупа медали от най-престижните олимпиади и с успехите си се откроява като единственият в света, който е спечелил два златни медала на олимпиади в различни научни области - биология и химия. Завършил Софийската математическа гимназия, Виктор ще поеме по новия си път в университета Кеймбридж, където ще достигне до нови хоризонти в областта на науката, а ние не се съмняваме, че неговите успехи ще продължат да ни изпълват с гордост.

Връщайки се назад във времето, кога започна твоето увлечение по природните науки. Имаш ли ментор или учител, който те вдъхновява?

Природните науки винаги са ми били интересни, като по-сериозно започнах да се занимавам с тях в шести клас, когато имах късмета да попадна на много добра учителка по човекът и природата – Миглена Георгиева. В седми клас тя започна да преподава биология, тогава имах и много добър учител по химия – Борис Толев.

Разбира се, важни са ръководителите ни на олимпиадата Донка Ташева и Пенка Василева по химия и Албена Йорданова, Радослав Александров и Теодор Трифонов по биология. Важна роля в подготовката ми изиграха и бившите състезатели Евгени Стателов по химия и Здравко Иванов по биология.

Колко е труден пътят към успеха?

Успехът, независимо от формата, която приема, се постига по един и същ начин – както Айнщайн е казал, „Гениалността е 1% талант и 99% упорит труд“. Ние не сме гении, постиженията ни се дължат до огромна степен на усилията, които полагаме, за да бъдем добри в това, с което се занимаваме.

Талантът е нещото, което ни въвлича в науката, защото виждаме, че ни е приятно да се занимаваме с нея, но часовете, прекарани пред книги и статии, в дискусии с други химици и биолози, са това, което ни държи там, което ни прави добри и ни позволява да се усъвършенстваме.

Какво е чувството да знаеш, че си българинът, който записа световно постижение на най-престижните международни състезания по химия и биология?

Огромна чест и гордост е да развея българското знаме като първи постигнал два златни върха на международната сцена в олимпиадите по химия и биология.

Състезанията са изключително вълнуващи, но е важно да не забравяме, че след тях започва академичният живот (поне в моя случай). Олимпиадите ни предоставят възможност още от ученическа възраст да демонстрираме своите способности и да се докажем пред света, така че в университета вече да имаме изградена репутация. Това ни помага в бъдеще да се свържем с водещите специалисти в областите, които ни интересуват.

Какво прави в свободното си време един златен олимпиец по природни науки?

Противно на популярното схващане, че олимпийците и учените са аутсайдери, които стоят в мазетата си и провеждат странни експерименти, всъщност водим активен социален живот. Повечето хора, с които се виждам и излизам, познавам от олимпиадите. На мен състезанията само са ми дали в това направление.

Никога не съм разбирал какво се предполага да означава „свободно време“. Според мен всяко време е свободно, защото животът си е наш и имаме пълната свобода да избираме дали и какво да правим. Когато нямам някаква спешна работа чета статии, подготвям се за бъдещето си в академичната сфера, а когато се уморя, чета книги или гледам филми, виждам се с приятели.

Наесен ще пристъпиш прага на Тринити Колидж, най-престижният колеж на елитния университет Кеймбридж, където ще продължиш по своя научен път в специалност „Природни науки“. Какво още мечтаеш да постигнеш?

Предпочитам да нямам мечти, а цели. Мечта е нещо недостижимо, към което се стремим цял живот, но никога не достигаме.

Целта ми е да бъда добър в това, което правя, а именно органичен синтез, и да продължавам да се занимавам с него със същото удоволствие и същото любопитство, както в момента.

Цялостно се надявам в бъдеще да съм доволен от живота и себе си и все пак най-важното е да сме живи и здрави.