Успелите споделят

Стройна, несравнимо красива и харизматична е Зорница София. Олицетворява любов и мъдрост, а поглеждайки в очите ѝ откриваме сърдечност, устременост и онази женска одухотвореност. Зорница София е нежно румена и носи магията на чистата и истинска българка.

Художник и режисьор, днес Зорница София е слънчевият лъч в зората на съвременното българско кино. С усърдния си труд, тя ни прави още един безценен подарък с могъщата, значима творба „Воевода“.

Като един художник, какви багри би използвала, за да изразиш емоционалността на една жена в мъжки времена?

Не бях получавала такъв въпрос наистина. Ако търсим каква е емоцията на такава жена, ще има да търсим, защото няма такава... или няма такава на повърхността. Тя е заключена, тя е пожертвана в името на кауза. Тази жена се превръща в юмрук и същевременно е невидима, сляла се е със средата, внимателна е към всичко, освен към себе си. Хамелеон, който е заличил себе си и се втвърдява само в миговете на действие, на удар. Ако няма емоция, няма и цвят - значи е прозрачна. Само в моментите на действие става огнена.

Коя сила те отведе до дома на непрежалимата съпруга на Николай Хайтов, Жени Божилова, за да се интересуваш по правата върху произведението „Румена воевода“?

Първата ми среща с Жени беше продиктувана от практичност – исках да говоря с някой от наследниците за разказа, по който имах намерение да работя, но истинското ми желание беше да се запозная с човека, живял и работил с класика Николай Хайтов. Да науча неща от кухнята. Обичам Хайтов от дете.

Тя ме посрещна в дома си като дълго очакван гост, от нея и от самия Николай, нищо, че той беше починал отдавна. С „откога те чакаме” ми обясни колко много се е надявал Хайтов да се намери режисьор, който да види филм в живота на тази негова любима героиня – Румена войвода. Всяка следваща среща с Жени се превръщаше в пътуване, даде ми кураж в начинанието, особено в моментите, когато филмът изглеждаше далечен и невъзможен за реализация. Наричаше ме „сестро” или „Румено”.

С нея говорехме до среднощ - бистрехме кои са важните неща, но не само за филма, а и за живота. Както и на кои произведения е добре да се облегна, за да си помогна с реализма и автентичността. Тя ми даде тетрадките на Панайот Хитов, единственото „произведение” за хайдутството, писано от хайдутин и войвода от първа ръка. Разказа ми чудната история на спасяването на тези тетрадки и разшифроването им от нея и от Николай Хайтов, тъй като Хитов е бил полуграмотен. Пишел е фонетично и на диалект. Книгата се казва „Как станах хайдутин” и е задължителна.

Как едно вдъхновение по впечатляваща история може да се превърне в успешен, завършен проект в България?

С работа и с вяра... там, където само с работа не става! Човешките възможности край нямат - с фокус и сърце, и с вярна чета особено.

Преоткри или намери себе си, влизайки в образа на Румена воевода?

Преоткрих Румена, преживявайки много неща заедно с нея. Това ми беше важно и за ролята. За себе си научих „че граници няма”, а това е билет за навсякъде.

Кои са най-силните ти вълнения днес, поглеждайки през очите на Румена?

Любовта и страстта на хората, когато говорят за филма Воевода, за Румена, за собствените си чувства, след като са гледали филма по два или три пъти на голям екран, за чувствата на децата им, които също са го гледали заедно със съученици. Рядкост е за филм да се гледа от толкова различни възрасти. Получавам стотици писма, без преувеличение. Докъм 300 ги брояхме. Сега сигурно са вече 500. И то писма дълги, с разсъждения, с тревоги, с благодарност, с думи, които ми е неудобно да споделям, но съхранявам с внимание. Това е енергия, в която съм щастлива, че имам участие, но е вече вън от мен и само ѝ се радвам. Това е енергия, която също така задължава.

Ще продължиш ли тенденцията по припомняне на ценности чрез създаване на стойностно българско кино, базирано на историята ни?

Надявам се и го обмислям сериозно. Но е по-лесно да се каже, отколкото направи. Не искам да се повтарям, търся своите теми, а същевременно валят поръчки от зрителите, от Вълчан войвода до генерал Вазов, а нашата история е богата и пребогата. За мен паралелно с разказването на история от миналото е важно да засягам проблеми актуални в настоящето, както е във Воевода. Не ми се прави просто филм в епоха. Интересува ме такава тема, която резонира със съвремието ни.

Какво е за теб България?

Когато чуя „България“, първо се сещам за двамата ми дядовци, после за баща ми. Явно родът е част от това, което влиза в тази дума. А може би тяхното отношение към България беше много специално и принципно. Не са живи отдавна, но неусетно с работата си водя диалог с тях и това ми харесва. Усещам се свързана с тях, усещам се част от нещо, което е по-голямо от мен.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.