Успелите споделят

За последно даде интервю за нашия сайт преди около две години, доста неща се промениха оттогава в положителна насока. Как се разви СофтУни за това време, ако трябва да го обобщиш?

Първо много пораснахме, вече достигнахме до около 15 000 души на година. Успяхме да реализираме цялостната програма, тоест това, което стартира в началото беше малко като идея, като посока. В момента имаме 4 специалности, реално извеждаме 4  различни професии от софтуерната индустрия. Включително и 5-та може би, инженери, където успяваме да докараме 2 години цялостна програма. Имаме над 50 курса на година, тоест от една идея и една заличка с 2-ма преподаватели, вече достигнахме до екип от над 30 души. От друга страна, много се радвам,че моята мечта да започваме от деца, ученици и въобще от ранна детска възраст, успя да се осъществи и вече имаме първите, успешни групи и скоро цялостна програма за деца, които да учат програмиране и технологии. Навлизаме в съвременния дигитален свят, който не е само програмиране, а комбинация от няколко неща.

Друга новост е, че успяхме да се „плъзнем“ по градовете в добрия смисъл. Вече достигнахме до 12 града и се очаква да достигнем до още 10. Ще видим докъде ще успеем. Трудничко се работи по градовете, защото правим безплатен курс, но навсякъде всеки гледа да те джоби. Трябва ни зала, а в някой градове се оказва ,че няма и изобщо не съществува такава, която да наемем. На други места не можем да намерим лектор... но това са нещата. Общо взето СофтУни става един цялостен университет и успява да предложи няколко специалности с дългосрочна програма.

Успяхме да направим и истински добре работещи курсове, където понякога вкарваме до 70% практика. Дори експериментираме в момента да направим лекциите, или по-точно занятията, в които се преподава нов учебен материал. Освен през деня, се преподава също и вечерно време, когато идват и работещите, защото имаме и група от такива хора, които правят упражения и пишат код. С две думи, значително подобрихме технологията. Толкова много, че започнахме да го наричаме Софт Уни Премиера. Първата версия беше със старт-ъп, втората версия беше, когато сменихме учебните програми, направихме 6-месечни семестри с по 5 курса, а сега наравихме 4-месечни семестри с 3 курса. Всъщност за между 1,5 - 2 години човек става добър софтуерен инженер и му намираме работа. Мисля, че постигаме успех в кариерния център - вече имаме над 80 компании, с които си партнираме, включително и големи имена като HP, Telenor и други популярни подобни.

Какво можеш да кажеш на децата като посоки за развитие?

Децата имат нужда от цялостно образование - не само технологии. Имат нужда някой да им отвори очите за света, да им се покаже как работи комуникацията. Децата имат много остра нужда от развиването на меки умения, това е нещо, което не се проподава в училище. Кой те учи как да общуваш с хора? По кой точно предмет? По никой. Има огромно количество неща, които просто не се изучават. Примерно, от предприемачеството има някакви наченки, но мисълта ми е, че децата като таргет група са много важна - те са нашето бъдеще. Ние им влияем и всъщност нашата стратегия е всяко дете, което има интерес към технологиите и програмирането да има и шанс. Още сме в много начален етап на този проект. Даже ще минат години сигурно, докато успеем да направим такива учебни центрове в различните градове. Това нещо не ескалира. Не можем, както големите да направим една учебна зала и да съберем 200 души. По-сложно е и трябва да се работи в малки групи. Но това е: в едната посока, обученията трябва да са мащабни и на много места, специално за децата, и другото е свързано с това да се развиват повече умения, а не само програмиране.

Аз не крия, че в софтуерния университет подготвяме една чисто нова инициатива за дигитален маркетинг. Това е копие на софтуерния университет, но се учи не програмиране, а дигитален маркетинг във всичките му аспекти на това, което един бизнес мечтае. Тоест ако софтуерният университет беше по-добра, смислена, насочена към практиката и реалния свят алтернатива на Техническия университет и на информатиката в Софийския, то академията по дигитален маркетинг е една сериозна алтернатива на УНСС и подобни, които уж трябва да преподават маркетинг, но са извън реалния свят и някъде в миналото, където общо взето, няма нищо общо с практиката. Мечтая си да намерим сили да правим повече образование за деца.

Това, което в момента донякъде ни е ограничител е, че не сме намерили начин да работим от центрове, тоест на 7-8 деца е нужен 1 инструктур, защото те имат нужда от внимание. Ние може би ще произвеждаме повече инструктури, но засега само стартираме. Искам да направя истинско онлайн обучение, с професионално заснети видеа - това също ни е един следващ проект, защото хората в България вече търсят.

Обучаваме по 15000 човека на година и тази година не изглежда да има повече. Това е максимумът, който въобще има интерес да се захване с програмиране и технологии. Достигнали сме го и това е равносметката. Произвеждаме 1000-2000 души на година софтуерни инженери, което е недостатъчно - нужни са до 20 пъти повече. За съжаление, не съм намерил начин да накарам хората да учат, идват и се отказват и причината не е защото им е трудно, а защото разбират, че това не е за тях. А хората, които имат потенциал, надежда да станат софтуерни инженери са много, много по-малко от нуждата.

С такива неща се борим и се надявам с времето, хората да разберат, че си заслужава да се инвестира в образование, а ние им даваме прекрасни, невероятни възможности. На тепсия им го даваме, от тях се изисква да отделят половин година, за да се учат. Сериозните хора успяват.

Да те върна към това „Бизнес Бурята“, събитието на което си в момента - ти беше лектор и участваше в един workshop. Разкажи ни за него и за самото ти участие.

„Бизнес Бурята“ е за предприемачи. Цели някой да ги вдъхнови, да им даде някакви знания и опит от други хора, минали по пътя на предприемачеството. Младите хора - будни и инициативни, винаги е приятно да се учат от такива неща. Аз винаги казвам едно и също на хората: „Престанете да гледате филми, вдъхновяващи истории, да ходите по конференции, а почнете да бачкате, защото бизнес се прави с ПРА-ВЕ-НЕ, с бачкане, с действие.“ Ето аз например, сега съм тук, на това събитие, отделил съм 4-5-6 часа днес там, значи ще работя до 2:30-3:00, за да си наваксам, защото аз бачкам и съм постигнал много, благодарение на факта, че аз БАЧ-КАМ. Действам, не се оплаквам. Иска ми се да стават по-лесно нещата, но при мен стават с много бачкане, така че това е и всичко, което мога да споделя на всички читатели. Хубаво е да гледаме и да се вдъхновяваме, но с това, че сме гледаме 600 вдъхновяващи епизода на ден, не ставаме по-добри. Ставаме по-добри, ако изгледаме само един и приложим това, което сме научили.

Нетуъркингът, създаването на контакти, може би е нещо много ценно, за всеки тип предприемач, който иска да се реализира. Смяташ ли, че посещаването на такъв тип семинари може да срещне хората с необходимите партньори, защо не и клиенти?

О, да, вярвам. Има смисъл, но това е нещо допълнително и то има смисъл повече за хора, които се занимават с маркетинг продажби, бизнес развитие и по-малко за хората, които се занимават с development. Защото аз лично, за нашата компания не смятам себе си за бизнес човека и съвсем съзнателно отредих ролята на изпълнителения директор на друг човек, който работи в екипа и се справя чудесно, за да мога аз да дам най-доброто, най-качественото, най-стойностното на работещото, практическото обучение. Това е моята сила. Аз искам да преподавам, да създавам програмисти. Това е краткият подбор и качествен, работещ начин, а не да се занимавам с финанси, банки и т.н. С две думи, много хора си мислят, че за да си успешен бизнесмен, трябва да си много добър мениджър. Всъщност това е един от начините , но това не е моят начин. Аз не съм добър мениджър, аз просто съм добър в създаването на нещо, в което вярвам и намирам хора в екипа, които се занимават с менажиране, финансиране и се грижат нещата да са устойчиви. 

Когато преподаваш кое би казал, че е нещото, което се опитваш да придадеш на аудиторията?

Енергията и вдъхновението. Това е при мен. Аз искам тези хора да ги запаля. Не можеш да научиш някой, който не иска. Обаче запалиш ли му интереса, накараш ли го да му стане интересно това, за което му говориш той ще научи много повече от това, което ще му кажеш. Аз наистина смятам, че е важно да му предадеш знания, но е много по-важно да му предадеш енергия, вдъхновение, вяра в себе си, сила. Да му покажеш, че е лесно. Да му покажеш, че може. Въобще да го подтикнеш да действа. Ако след мое обучение някой е започнал да действа, това е резултат. Ако след мое обучение, някой се чувства по-добре - това е по-малък резултат. Ако след мое обучение, някой нещо е научил пак е резултат, но още по-малък. Най-големият резултат е да накараш някой да се запали, да започне да го прави и да иска и още. И това е, което се старая да правя.

Ти се стремиш да запалиш хората. Коя беше личността, която запали теб?

Не мисля, че имам чак такъв момент на превключване. По-скоро на много пъти по малко. Например, по програмиране ме запали брат ми. Той беше писал код, показа и на мен, стана ми интересно. След това по някакви други теми са ме запалвали различни хора, но не мога да кажа, че следвам някой конкретен човек и целият ми живот е изграден от неговия пример. Просто аз обичам да взимам много гледни точки и на тяхна база да изкарвам моя собствена. Примерно, ходя на един курс, те ми дават съвет за нещо, чета книга - намирам втори, трети начин и така формирам моя теория за нещата. Постоянно пробвам нови неща, за да мога да вървя по-напред и смятам, че една от задачите в живота на човек е да става все по-добър във всяко едно отношение. Тоест да става все по-знаещ, все по-можещ, да става все повече в услуга и да е полезен на другите. Без, разбира се, да изпада в крайности.

Едно от важните ми вярвания е, че човек трябва да разбира по малко от всичко и по много от това, което работи в момента. Защото именно то е, което се променя и трябва да си добър в него. Аз не мога да не съм добър в това, което работя. Моята важна идея е, че човек трябва да се интересува от всичко. Много хора бягат от различни теми, от които не се интересуват. Аз мисля наобратно и се интересувам от много теми. Искам да знам всичко, да не ми стига времето, затова се интересувам от всичко по малко, старая се да са разнообразни местата, на които ходя, било то, свърани с изкуство, спорт, политика. Но в това, което работя в момента, аз влагам цялата си енергия, сила, време и се старая да съм един от най-добрите в света, за да може, ако се проваля, да съм един от най-добрите в България. Всичко останало за мен е посредствено, а аз не мога да бъда такъв.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.