От сърце

Трамваите са може би най-магическото средство за придвижване в града. Сигурно защото приличат на влакове. Синът ми обожава да се вози на трамвай - това е едно от любимите му градски приключения. Беше малко разочарован, като му казахме, че в Стара Загора няма трамваи, но той обича всички превозни средства от градския транспорт (все пак не е навършил три години още, какъв късметлия!) и се зарадва и на автобуса.

Вече 120 години по улиците на София се носят трамваи. Понякога бавно и спокойно, друг път ги виждаме как рязко взимат завоя (пази се!). Трамваите са едновременно много лежерно и доста екстремно превозно средство. Но едно е сигурно - никога не са скучни!

Всеки нов жител на София (или дори само посетител) първо се качва в трамвай, с който да разгледа малките улички по центъра - чувала съм десетки хора да споделят очарованието си от това занимание. А най-хубавото на трамваите е, че всеки има история с тях - тъжна, весела, смешна, романтична, вбесяваща.

Трамваите не оставят никого равнодушен.

Сигурно сега си мислиш, че ще ти разкажа моята история (все пак обикновено това правя) и си прав, но тя не е една. Тази, която се е запечатала най-силно в съзнанието ми, е отпреди доста време, когато се качих в трамвай №6 (сега той има друг маршрут). Тогава влезе един възрастен човек, който очевидно работеше в Чистота-та. Беше облечен с униформата си, имаше метла и лопата. Влезе в трамвая и застана прав, облегнат до един от прозорците. Извади нещо от джоба си (първо не видях добре какво е) и се приведе над него.

Аз стоях наблизо (а и бях любопитна), тъй че надникнах. Оказа се, че държи малка книжка. Човекът мърдаше устните си докато четеше и леко се усмихваше (или поне на мен така ми се стори). Книгата беше Библията. Винаги съм се чудела кой се възпозлва от тези джобни формати, които често съм виждала да се раздават безплатно, и тогава разбрах. В случая няма значение дали си вярващ, или не, нито дори коя религия изповядваш. Този човек е останал отпечатан в съзнанието ми. Беше толкова спокоен, дори ми се иска да използвам думата блажен.

И сякаш завинаги част от мен ще пътува в онзи трамвай с него.

Всички трамвайни истории имат елемент на магически реализъм, звучат леко преувеличени. Аз мисля, че самите трамваи правят преживяванията такива - влизаме в тях, очаквайки да ни се случи нещо вълшебно. Поне за пишещите хора мога да гарантирам, че е така - питай Мартин Колев, автора на "Софийски магьосници", ако не ми вярваш. В неговите книги един много специален трамвай обикаля София и стига на места, на които чуждо трамвайно колело не е стъпвало.

Трамваите са част от световната културата - литература, музика (Трамвай №5), кино (Трамвай "Желание"). А най-хубавото е, че освен традиция те могат да бъдат и бъдещето ни, тъй като не оставят след себе си вредни парникови газове, не замърсяват въздуха, който дишаме. Една от най-тъжните гледки за мен са линии, останали без трамвай. Следващата стъпка обикновено е да ги махнат и да полеят всичко с бетон, все едно никога не ги е имало. Но ние знаем, че са били там, нашите истории остават.

По случай днешния трамваен ден, ти препоръчвам да прочетеш разказа на Иван Вазов "В електрическия трамвай" и историята на пътя до първия трамвай по софийските улици, разказана от Българска история. Ако пък искаш да стигнеш по-далеч, отвъд пределите на родината ни, потопи се в новелата "The haunting of tram car 015", която ще те пренесе в една алтернативна версия на Кайро, изпълнена с джинове, магия и сладък суджук!

Нека не позволяваме трамваите да изчезват - колкото повече трамваи, толкова повече истории!

Снимки: Етюд-и-те на София