Лично мнение

Нямаше да пиша материал за трети март. По принцип имам вдъхновение през година и тази година ми се падаше "почивка". Честно казано, никога не съм смятала, че имам какво толкова да кажа за тази дата - не и по начина, по който повечето хора говорят за Националния ни празник. Вече съм написала доста от нещата, които мисля по въпроса:

Утре ще забравиш, че днес е било 3-ти март

Трети март отвъд паметниците: 5 патриотични (само)инициативи

И като истински патриот (за какъвто се смятам) имам солиден план за днес. Ще си изхвърля боклука разделно. Ще отида до контейнерите за дрехи на БЧК, за да даря тези, които са ми в повече или вече не нося. Ще се отбия до пазара да си купя (по възможност) български зарзават. Ще бъда със семейството си. Ще ги обичам малко повече. Не защото е трети март, а защото всеки ден ги обичам малко повече от предишния.

Сигурно си мислиш, че в тези неща няма нищо специално и патриотично. Най-вероятно е така. Затова пък вчера (нищо и никакъв втори март) също ми беше доста патриотичен. Готвих и четох с деца в неравностойно положение в кризисен център за жени, претърпели домашно насилие. Ако и тук не виждаш връзката с това какво е да си патриот, можеш още сега да спреш да четеш и да отидеш да оставиш букет на някой паметник.

За мен най-патриотичното нещо, което всеки може да направи, е да се грижи за сънародниците си. Да помага на ближния си. Да се интересува от това какво се случва около него. Граждански дълг. Обществен дълг. Всички имаме някакъв дълг. Най-малкото към хората, които са се борили днес да се наречем свободен народ.

И както мислех, че няма да пиша нищо по повода, ето ме пред лаптопа в първите минути на трети март. Защото имам дълг. Дългът ми не е възложен от никого, но аз чувствам, че мога да помогна и ако дори не опитам да го направя, значи съм се провалила. От една страна, като българка, в чиито вени тече кръвта на много велики хора преди мен, но от друга – чисто и просто като човек. Затова днес ще ти разкажа за поредната ми (само)инициатива. И ако прегърнеш идеята, тя може да стане и твоя! Страхотно, нали? Ще каже човек, че всички българи сме разкошни хора!

3 каузи за трети март

Откакто съм се родила, винаги съм се опитвала да бъда полезна. Или поне да не се чувствам безполезна. Напоследък много се дразня на социалните мрежи (и в частност на Фейсбук), но работата ми в някаква степен е да ги следя - все пак като журналист, трябва да знам какво се случва.

В момента (на теория) всеки знае какво се случва, но всъщност никой не разбира нищо от случващото се.

Наясно съм, че няма как всичко, което постваме онлайн, да е полезно. Или умно. Бих се радвала все пак да звучи все едно всеки човек с достъп до интернет има повече мозък от амеба. Реших, че щом така и така ми се налага периодично да скролвам фийда си, ще измисля нещо полезно (и интересно!), което да направя с него. Така стигнах до идеята "3 каузи за трети март".

Преди няколко дни за едно денонощие се събраха всички необходими средства за бебе Анди и това беше една от най-страхотните новини, които човек може да види. В социалните мрежи! Повече от всичко на света ми се иска с всяка кауза да е така - хората бързо да я припознават и да не се колебаят да протегнат ръка.

Наясно съм, че никой не може да помогне на всички, но можем да помогнем на някого, което винаги е по-добре от това да не правим нищо.

Затова реших, че ще помогна на първите три каузи, които видя във фийда си, независимо дали са за деца, кучета, възрастни хора, екологични организации или нещо, за което дори не съм чувала досега. На напълно случаен принцип, 3 каузи ще бъдат подпомогнати от мен по случай трети март. Не с милиони, но с колкото мога да отделя. Може би ще е честно да ти кажа кои са трите ми случайни каузи и ако искаш, ти можеш също да ги подкрепиш.

Моите 3 каузи

Първата кауза ми попадна от дискусионната група на Капачки за бъдеще. Там често има призиви за подобни дарения от членове на групата, но за съжаление, макар че в нея има близо 8 500 души, такива постове не се радват на особена популярност. Все пак щом аз я видях, и други хора ще я забележат. Каузата е Живот за Мартин! - можеш да дариш за нея ТУК, а кампанията има спешна нужда от средства.

Втората кауза всъщност беше призив за споделяне, а не за дарение. Става дума за 4 сладки кученца, които си търсят дом. Не знам дали моето споделяне наистина ще е от полза, но изпълних желанието на човека, от чиято стена ме гледаха животинките - Татяна Каратанева. Оригиналният пост има близо 400 споделяния към момента на писане на материала, така че стискам палци кучовците да си намерят страхотни човеци, които да се грижат за тях!

Оригинален пост:

Третата кауза е "Когато 20 лв. могат да спасят дома на 1 дете"! Видях я на стената на Михаела Стойкова, която е неин инициатор, и макар че с тези 20 лв не подкрепям наши сънародници (става дума за кризисен център за деца в Уганда), подкрепям мечтата на Михаела, а тя е да спасим Chrystal's Children Center. Каузата можеш да подкрепиш ТУК.

Ще се радвам да пробваш да намериш твоите 3 каузи. Никоя кауза не е по-голяма или по-малка и никоя не заслужава повече или по-малко да бъде подпомогната. Каквото и да решиш и на когото и да решиш да помогнеш, не се съмнявам, че заедно ще сме част от един смислен трети март. Дори без да сме се качили на Шипка.

Никога няма да спра да твърдя, че трети март е в сърцето. И ако не е там, няма да го намериш до каменните портрети на Левски или Ботев. Затова пък е възможно да го намериш отново и отново. Навсякъде около теб. Във всеки срещнат човек. Стига да не спираш да търсиш, да вярваш и да споделяш - има смисъл. Ние имаме смисъл.