Здраве

Събуждайки се тази сутрин, усещането е някак различно. Денят е по-специален и развълнуван, сякаш имам рожден ден. Днес празнувам ден 30 от предизвикателството на Лазар Радков #30за30. Едва ли е случайност, че предизвикателството му стартира на 10.06.2017г., когато беше истинският ми рожден ден.

Как започна всичко?

Един ден реших от любопитство да си премеря килограмите, защото видимо бях качила няколко в повече. Кантарът, разбира се, показа завишени килограми, но не вярвах, че 55 кг могат да ме стреснат толкова. Не заради цифрата, а защото повечето дънки не ми ставаха. Като всяко момиче, което държи на външния си вид, реших, че е време да взема някакви мерки. Замислих се колко пъти съм започвала и спирала да тренирам в залата и колко досадно понякога може да бъде.

Въпросът в главата ми беше: Как да сваля тези 5 кг без да се счупвам от тренировки и да умирам от глад?

За мое голямо щастие нямам проблем с газирани напитки и пържена храна. Още от малка не пия газирано, а на 18 години спрях да ям всякакъв джънк. И винаги се питам как успявам да кача килограми. Истината е, че обожавам сладки неща. След всяко хранене тялото ми жадува за нещо сладичко. И повярвайте ми чувала съм изречението “Хапвай една лъжичка мед, за да притъпиш глада за сладко”,  а аз се чудя как да обяснявам, че си искам шоколада.

Първото нещо, с което аз започнах е да се придвижвам пеш. Слагах едни 45 минути екстра, за да стигна ходейки от точка А до точка Б, пусках си музика и се пренасях в моя си свят. Аз винаги съм сред хора и трудно намирам време да остана сама с мислите си, а този начин беше идеален да изолирам външния свят и да добавя движение. Разбирам, че това изисква да отделиш повечко време, но след всяко излизане и прибиране пеш, дори увеличавах пътя си, за да съм още малко със себе си. А време винаги има, за мен то е равно на приоритизиране. Ако искаш нещо да се случи, не търсиш извинения, а начин да го постигнеш.

Намалих сладкото, започнах да ям по-често салати. Повечето от вас ще се съгласите, че през лятото започват да ти се хапват повече свежи храни, пием повече вода и заместваме шоколада с пъпеш или диня. Това е, което аз правех в продължение на около месец и виждах резултати без да се качвам на кантар.

Как се присъединих към предизвикателството #30за30?

Истината е, че виждах как малко по малко групата във фейсбук нараства, но нещо ми липсваше, за да добавя и упражнения към ходенето. Дори и Лазар в наръчника му, не изисква силови упражнения, а повече движение.  

Моето вдъхновение беше среща с приятел, за който тренирането вече се е превърнало в начин на живот. Из между разговори за живота, изскочи въпросът - “Ти тренираш ли”, а аз бях убедена, че след този въпрос, месец ходене, промяна в начина на хранене, увеличаващото се желание за още повече движение, ще започна въпреки че отговорих "Не".

Всъщност първата ми тренировка отново беше само ходене, но този път изкачих едно високо тепе в Пловдив и усетих мускулната треска на следващия ден. С всеки ден, с всяко излизане, с всеки опит да добавям тичане към тренировката ставаше все по-хубаво. Издръжливостта ми се повиши, продуктивността и енергията ми се завишиха. Отказах цигарите, а това ме мотивира още повече.

Какво ме мотивира да продължавам?

Ден 23, а аз вече бях 5 кг надолу. Но сега не е просто трениране, за да сваля килограми.

Целите, които си поставих са изграждане на характер и постоянство. Да умея да поставям правилно себе си и нуждите си пред тези на другите. Едно от нещата, с които започнах е да изграждам правилно аргументиране. Да си задавам повече въпроса Защо? Спрях сладкото, но защо?

Желанието ми да съм в добра форма върви ръка за ръка с желанието ми да се науча да казвам “Не” на предоставените изкушения и на това, което не е добро за мен. Това ме учи да следвам ясна цел и колкото и разсейване да има, да знам накъде вървя.

Едно от нещата, които обичам да казвам е, че накрая на деня си винаги ти срещу себе си. И затова трябва да си доволен, когато се погледнеш в огледалото. Но не е само да виждаш красивото тяло, а да виждаш отвъд него. Защото красиво тяло се постига за около месец, два (или година) с правилен режим на хранене и добри тренировки. Но да изградиш себе си трае цял живот.

Моят съвет е да започнеш днес. Аз също ходя на работа, ставам рано и понякога часовете са повече от осем на ден, но чувството, което изпитвам след като излeзна да тренирам, не искам да си отнемам отново. Намери си твое вдъхновение и опитай. Дори започни без вдъхновение, остани със себе си, пусни си аудио книга или любимата песен и се разхождай. Гарантирам ти, че ще намериш смисъла по пътя и ще започнеш да надграждаш за израстването не само на тялото, но на ума и сърцето си.