Maрия Иванова Соколова е от село Малко Конаре. Обича да пише стихове, да слуша музика и да чете книги.
Предателство
Предателство отново преживях, предателство проклето и коварно,
но да обичам аз не спрях, започнах да умирам бавно.
Душата ми във белези покрита от незарасналите рани,
а ти веднъж не ме попита, как съм и какво ми стори.
Ножове от гъба си вадих, сама, без никаква утеха,
отново ставах и се борих, сама, се борих за успеха.
Успехът, тъй бленуван и желан, за пред приятели неверни,
по-добре да си остана тъй, със мойте мисли макар и черни!
Неща приятели фалшиви да идват в моят свят голям,
със свойте души прогнили напомнящ страшен ураган….
Студени, мрачни и коварни напомнящи на гадна твар,
ножовете в гърба забиват бавно, и после нося тежкия товар!
