Три дни чудеса (и три месеца чудене)

Някои хора пишат цял роман след една целувка, аз пиша цяла статия за един албум. Приоритети.

Disclaimer: Далеч съм от мисълта, че някой се интересува какво мисля за новия албум на Руши или за каквото и да било всъщност. С attention span-a, който имаме (или нямаме) *човешкото* писане получава все по-малко интерес, но според мен ще има все по-голяма стойност. И докато мога да работя като себе си, ще го правя. За музика съм писала по-малко отколкото за нещата, от които “разбирам” (силно казано, но все пак) – литература и книги, бърза мода, спорт и тренировки, психическо здраве под всякаква форма, съвременни форми на екзорсизъм, AI окулзизъм – интересите ми за безкрайни. Но концертите са нещо, което съм проповядвала, а спретнах и нелош плейлист с песен за всеки ден от седмицата. Ако съдим по “експертите”, които канят в телевизиите, направо съм си специалист! И докато се наканя да анализирам феминизма в златната ера на българския поп фолк и да направя нов плейлист, този път с песен за всеки цвят (очевидно ще започна с “Цвят лилав” на Ирина Флорин), може да се каже, че ви подгрявам с тази статия.

Признавам си, че имам love-hate relationship с българската музика. Има неща, които обожавам и такива, които не мога да понасям (но не бих хейтвала, защото за всяка музика си има слушатели). Руши обаче е един от малкото изпълнители, на които се чувствам OG фенка, може би защото, като много милениъли, още си спомням как слушах Всичко се връща до откат в ранните ми гимназиални години и как пускахме Il ritmo del mio cuore в класната стая в езиковата (shoutout за ГПЧЕ “Ромен Ролан” и всички заралии!). Обаче аз съм от хората, които вярват, че най-доброто предстои и това важи във всяко едно отношение. Най-добрите ми години не са били тогава и, слава на музикалните богове, най-добрите проекти на Руши продължиха да се случват.

Написах този текст малко след промото на новия му албум във Военния клуб (който в случая беше много подходяща локация не само защото има разкошен полилей (който НЕ пада като във “Фантома на операта”, но има потенциала!)), но, като много други неща, така и не го публикувах. Защо? Не знам, оставих го да отлежава (повече от 3 месеца всъщност, въпреки заглавието). Оттогава съм слушала албума доста пъти и сменях мнението си относно кои песни ми харесват най-много, защото бях различен човек всеки път.

И преди да ви съобщя селекцията си и да се опитам да я обясня донякъде, искам да отбележа нещо важно за самия албум. Защото той работи в цялост. Много е лесно да харесаш 1-2 песни, някоя очевидна хитачка, но е все по-трудно да слушаш цял албум от началото до края с желание и без да пропускаш нищо. Аз не съм (и никога няма да бъда) музикален или какъвто и да било критик, но харесвам неща, които не са самоцелни или направени просто за да са комерсиални. Естествено, че няма нищо лошо в това и всички трябва да ядем, но изкуството (защото музиката е изкуство) има значение. И кой как го разбира, интерпретира и преживява е най-интересната част. От първата до последната песен (която се казва Последната му песен ХА) има някакъв мотив, нишка, която ни води и която е животът на самия Руши. Всичко, което се е случило дотук, научени и пропуснати уроци и, надяваме се, всичко, което предстои.

Защото наистина “има грешки, които лекуват” и може би след като научи цяло едно поколение, че “всичко се връща”, сега е време същите хора да научим и това. И какъв по-добър начин от това да го изпеем и изтанцуваме?

Мастърпийс (дует с Прея)

Една приятелка твърди, че толкова харесвам тази песен, защото е чалга. Дали има такива вибрации? Сигурно. Но просто е адски танцувална и зарибяваща и нямаше как да я пропусна – вие също недейте. Но и текстът е catchy и наистина положението е “искам те на бис като мастърпийс”. Според мен това е песента, която ще стане най-популярна, макар че другият дует в албума, този с Белослава, получи първия видео клип и изглежда супер.

Внимателно

Може би песен, към която много от нас ще рилейтнат (тази хубава българска дума). Защото няма нищо по-гадно от това да си мислят, че те познават, да се опитват да те контролират и да прожектират върху теб . Мен поне и текстът и музиката веднага ме хванаха, може би защото “както съм слънце, така съм и гръм” или защото много мразя някой да се опитва да ме разгазира. Както знаем, хората без кой знае какви личностни качества винаги са готови да ти обяснят какво ти е в повече или по-малко и уж много те харесват, но се оказва, че “искаш да съм аз, но някой друг”. Затова внимателно.

Чисто нов човек

Тази песен просто е аз, сигурно, защото не ставам за your girlfriend. Танцувална е, което те кара да мислиш, че звучи лековато, но всъщност много от нас са от едната или от другата страната на процеса, за който се говори в нея. Това е песен за очакванията, невъзможните идеали, хората, които се пускаме лесно, но се оказва, че е трудно да задържим собственото си внимание. Но в крайна сметка “проблемът не е в теб, просто от днес съм чисто нов човек”. Дали? Предстои да разберем.

За теб роден съм

Чак сега установих, че всички песни, които харесвам най-много покриват критериите ми за комбинация между текст, усещане и движение. Като последното за мен е важно, защото винаги съм обичала да танцувам и като се напрегна си спретвам dance party вкъщи – работи безотказно. Но за да работи ми трябват нови и нови песни, защото съм човек, чиято зона на комфорт е novelty. И тук Руши ми подсигури някакво време преди да трябва да се отправям на нова мисия (преди това бяха Мила Роберт, Gunship, Robyn, Halsey).

Мисля, че За теб роден съм ме хвана с бийт, но и защото “понякога съм цар, понякога кошмар”. Аз основно себе си следвам (иначе нямаше да пиша такива съмнителни работи, които са далеч от представата за традиционна журналистика) и вярвам, че “понякога и да загубиш е победа”, защото наистина като загубиш не знаеш какво печелиш. И какъвто и да е резултатът, keep on dancing. Дали на Руши или на каквото ви влече (и дори положението да е любимият ми северозападен израз “сърце играе, крака дзид”).

Три дни чудеса

Това сякаш е парчето, което буди най-противоречиви чувства в този албум. Говорих с някои хора, които въобще не го харесват, мисля, че просто им идва в повече. Но мен ме грабна колко е unhinged (кажете ми хубав превод на тази дума, моля). А и се говори за важните неща – парти, яхти, секс (нях нях). Това е песен за скачане (не само защото се пее “скачай в моя свят като акробат”) и някак си я представям на плажа, по заведенията – има типично клубно звучене, а текстът за мен е шедьовър точно защото звучи нелепо и все едно просто са хвърлени различни думи и не е трябвало да е реална песен (камо ли на нея да е кръстен албумът).

Истината е, че, както казах. харесвам целия албум, но реших, че ще се спра на 5 песни, което е точно половината. На вас могат да ви станат любими другите 5, може да не сте съгласни с изцяло аматьорския ми анализ и това също е напълно в реда на нещата. Слушайте, каквото ви се слуша – дори няма да ви насърчавам да е българска музика, защото не е моя работа да ви давам наклон, аз пиша за това, което мен ме пали и не само че не ме кара да прегарям, но и ме възпламенява. Вие си знаете.

P.S. Онзи ден установих, че песента, с която се идентифицирам най-много не е в този списък и е Последната му песен, мисля, че защото много се въобразявам, но ще ви оставя сами да си я анализирате.

Филмът свърши, надпис THE END.

Заглавна снимка: Румина Георгиева