Като започнем от златния кей, състоящ се от 100 000 кв м, обграждащ плаващ док и построен върху Италианско езеро, до величествените структури, изградени за представяне във фестивала „Горящ човек” в пустинята „Блек Рок”, Невада, през 2016 се завършиха редица колосални арт инсталации. Всеки един от проектите – дали временни, обществени, неподвижни, интерактивни или с информативен характер – оставя публиката с едно незабравимо преживяване.
Плаващите кейове на Кристо в езерото Изео, Италия
Снимано от: wolfgang volz © christo
Един от най-очакваните проекти на годината, златният кей, от обща площ 100,000 кв м, изграден от блестяща жълта материя обграждайки плаващ док, свърза различни точки на езерото Изео, Италия. Полюлявайки се заедно с движението на вълните, посетителите усещат какво е да си върху „плаващите кейовете”, ходейки от Сулцано (село в Северна Италия) до Монте Изола (остров в Северна Италия, разположен в езеро Изео). Дългата три километра златна алея може да бъде видяна от „птичи поглед”, като се направи един преход по околните планини. Тя също така продължава 1.5 километра под формата на малки китни улички за пешеходци в Сулцано и “Peschierа Marаglio”.
Инсталацията на Джей Ар показваща образи на атлети в Рио Де Жанейро
© JR
В чест на Олимпийските игри в Рио, художникът JR създаде две нови произведения на изкуството там. Те са част от “inside out” проекта на френския художник, но с изцяло нов материал в тяхната реализация: строителни скелета. Той изобразява две атлетични фигури чрез метални стълбове, поставени на драматичните места в градския пейзаж на Рио. Първата скулптура е инсталирана на покрива на голям жилищен комплекс, състоящ се от масивно подреждане на скеле и показваща образа на спортист, изпълняващ висок скок: Мохамед Юнес Идрис – 27-годишен младеж от Судан, който живее и тренира в Кьолн, Германия.
Юго Рондонин издига седемте магически „планини” в пустинята Блек Рок, Невада
Снимано от: gianfranco gorgoni © art production fund and nevada museum of art
Представена чрез Фонда за създаване на изкуство и Музея на изкуството в Невада, произведението се състои от последователност от цветни колосални каменни конфигурации, които не се подчиняват на гравитацията. Подредените форми, напомнящи на естествено, срещащи се стълбове, са в перфектен баланс, макар изглеждащи сякаш ще паднат. Изграждани почти пет години, те могат да се свържат с изкуството на медитативното балансиране на камъни и ако не бяха оцветени, пейзажа нямаше да може да даде ясен отговор дали са геоложка формация, или композиция, създадена от човек.
Людовико Ейнауди свири върху плаваща инсталация в Арктика
© pedro armestre / greenpeace
Световноизвестният италиански пианист и композитор направи концерт, разположен на плаваща инсталация в Северния ледовит океан, който ще остане в историята. Върху ледника „wahlenbergbreen” в Свалбард, Норвегия, Ейнауди свири „елегия за Арктика” за първи път. Конструкцията е съставена от близо 300 триъгълни парчета дърво и този концерт е повод той да добави гласа си към тези осем милиона души от цял свят, изискващи защита за Арктика от заплахи като нефтени сондажи и деструктивни риболовни практики.
„Горящ човек” в пустинята Блек Рок, Невада
Временно издигнатият метрополис в Блек Рок, Невада включва умопобъркващи творения. Творческите интервенции са важен аспект от културата на „Горящ човек”, с „мутирали” превозни средства, обрисувани автомобили, както и ежегодно построен храм, формиращ място за срещи и представяне на утопични произведения, на които да се насладят феновете. Тази година темата на изкуството бе „Да Винчи работилница” вдъхновена от историческа конвергенция на изкуството, иновациите и просветен патронаж по време на Италианския ренесанс, който променил средновековните схващания в Европа. Избрани проекти опитаха да пресъздадат този синтез на изкуството, науката и технологиите, като направят фестивала „епицентъра на новият ренесанс”.
Ай Уей Уей завива стълбовете на „Концертхаус Берлин” със 14 000 бежански спасителни жилетки
Снимано от: oliver lang © courtesy of konzerthaus berlin
В опит да се привлече вниманието към продължаващата хуманитарна криза, Ай Уей Уей използва изхвърлени бежански спасителни жилетки и събрани в Лесбос за увиване на стълбовете на забележителността „Концертхаус Берлин”. Шестте колони на концертната зала бяха временно драпирани в 14 000 оранжеви жилетки, всяка внимателно прикрепена една към друга и към поддържащата колонада. Абсолютното изобилие на якета, използвани от художника подчертава безбройните животи, променени от кризата с всяка една жилетка, отразяваща индивидуалния живот на един мъж, жена или дете, чието кацане в Лесбос е само началото.
Яой Кусама обгражда стъклената къща на Филип Джонсън с червени полка точки
Снимано от: matthew placek
Тя продължи ангажимента си с легендарната къща от на Филип Джонсън, като се опита да създаде ефекта на „безкрайната стая”. Покрита с червени полка точки, стъклената къща се превръща в една безкрайна стая и е подпис, прибавен към творчеството на Кусама.
Желанието ми е да възцаря реда на безкрайна, безгранична вселена от моята собствена позиция в нея чрез полка точки. Проучвайки това, отделната точка е моя собствен живот, и аз съм единствена частица сред милиарди.
Пряко ангажирана с архитектурата на мястото, уви прозорците на къщата, стените и вратите, допълвайки нейната структура и естетика. В паралелен сценарий, Филип Джонсън построява стъклената къща като своя лична Вселена, а тя конструира индивидуален и личен свят чрез повторението на полка точки.
Катарина Грос оцветява изоставена сграда
Снимано от: pablo enriquez
Немската художничка реализира монтаж на специфично място във Форт Тилдън, Ню Йорк – огромна бивша сграда за армията на п-в Куинс. Тя превръща разлагащата се сграда в монументално произведение на изкуството чрез пръскане на ярки бои директно върху структурата, наподобявайки наситените и ярки цветове на залеза. Тя е „оцветила” един от основните транспортни маршрути на Филаделфия, което показа нейния подход – акцентира върху характера на изкуствената структура и естествената ѝ среда.
Инсталацията също така се стреми да увековечи сградата, чиято структура е била повредена от урагана Санди през 2012 г. и се очаква да бъде разрушена в края на 2016.
Едуардо Тресолди възобновява археологически останки в Пулия
В южната италианска област Пулия, исторически парк Сипонто е известен като място с голямо археологическо значение. Заедно с няколко артефакта емблематични за апулийско-романската архитектура, местността съдържа древните останки от раннохристиянска базилика, илюстрираща ролята на града като един от най-важните епархии в региона. На мястото на тази ранна църква, той изгражда инсталация от телена мрежа, която симулира архитектурното качество на древния град. Скулптурата, озаглавена „Базилика ди Сипонто“, окупира огромното пространство под формата на светъл и прозрачен обем и сега е наслаждение за посетителите да я изследват.
Бианкошок скрива под земята малки стаи в изоставени шахти
© biancoshock
В квартал Лоди, Милано той превръща изоставени шахти в подземни жилища. Трите подземни стаи, създадени за серията "borderlife" са разположени в свободните шахти, скрити под тежки метални врати.
Пространствата включват малка кухня с висящи прибори и стенен часовник, миниатюрна баня с душ и окачена на стойка кърпа, и един малък коридор, облепен с тапети, закачени шапка и картина на стената. Интервенциите са направени с намерението да рефлектират върху условията, при които живеят хората, които са принудени да обитават строго ограничени пространства – особено тези, които пребивават в подобни места.
