Само на 30-ина минути от центъра на София се намира село Локорско – идеалният вариант за бягство през уикенда без да се налага да пътуваш дълго. Лека и приятна разходка, подходяща за малки и големи туристи. Няма изкачване, няма трудни участъци. По това време на годината водопадите не са пълноводни, но природата е в разцвета си, зеленината е навсякъде, а пеперудите са повече от цветята.
До Локорско и пътеката се стига много лесно – почти няма как човек да се обърка (казвам почти, защото все пак винаги има малък шанс). В центъра на селото има голям площад, около който има хранителен магазин, а срещу него е пощата и кметството. Там може да спрете колата си (даже и на сянка). Има и детска площадка, ако трябва да изчакаме останалите от групата, а детето не го свърта на едно място.
В магазина има всичко, включително много видове сладолед, който може да изядете под някое дърво. За екопътеката трябва да тръгнете по улицата, която минава отляво на кметството като сте застанали срещу него. Тя ще ви отведе до мост и още един площад, на който също можете да паркирате. Отдясно на втория площад започва екопътеката.
Като тръгнете по нея ще минете поктай няколко мини водопада – наистина са мънички, но пак са красиви и приказни. В началото пътят е асвалтов, масички и пейки не видяхме, но има много места, подходящи за пикник. Аз много обичам пикниците – с времето и многото опит си има задължителни любими храни, които винаги приготвям.
Подготовката за пикник е много лесна, ако имаш предварителен списък и лесни рецепти, които всеки обича. Още по-лесно е ако имаш и раница за пикник (кошница не бих препоръчала, защото може да изглежда добре на снимки, но не е никак удобна за носене) с всякакви прибори, чинии и всичко, което може да потрябва.
Любимите ми пикник храни са печени филийки с (настъргано) сирене, кашкавал и чубрица, пълнени чушки със сирене, лаваш с различни пълнежи (много удобен за ядене навън), нарязани краставици и морков, чери домати, плодове, варена царевица. Млин (или баница) и кекс също много обичам да правя, а и никой е отказва от тях. За пиене освен вода рядко нося нещо друго.
По целия маршрут има много (ама наистина много!) пеперуди и всякакви насекоми, които са интересни за наблюдение и снимане. Децата могат да съъбират листа, пръчки, камъни и като цяло да тичат без много да се притеснявате за тях. Все пак има малка опасност от сблъсък с някое колело – пътеката е популярна и за велосипедисти, но повечето са внимателни, тъй като знаят, че по нея често се разхождат семейства с деца.
В края на селото има църква и скали (Момини скали), за които аз разбрах впоследстие и съжалявам, че не сме отишли да видим, но така имаме повод да се върнем.
