“Най-важното нещо в комуникацията е какво не е казано.”
Аз бих добавила и какво е казано, но не е чуто. Разбрано. Осмислено.
Но да не бързаме толкова.
Всеки мой текст е вдъхновен от истинска история. Тя често започва някъде другаде, но се доразвива в главата ми и завършва на белия лист (бил той и дигитален). Може би по-интересното е, че голяма част от идеите ми за статии се раждат благодарение на някакво недоразумение, конфликт, неразбиране – с две думи на нещо, което се е объркало. Журналистиката в търсене на решения се основа на това поначало да има някакъв проблем затова не е учудващо, че водена от любопитството си решавам да го изследвам. Ако някога сте разплитали синджирчета, знаете точно за какво говоря.
Всички сме чували, че комуникацията е ключова. И истината е, че няма как да не е така, защото всичко е комуникация. Иронично, дори когато не комуникираме, пак комуникираме, казвайки, че не искаме или не можем да комуникираме. Комуникацията е общуване и изисква повече от един участник – на теория може да комуникираме и със самите себе си, но положението става малко като на картинката.
Така че тук ще разглеждаме обичайната форма на комуникация, за която ни трябват (поне) двама. А има ли повече от един, ще има и предизвикателства.
Какво е комуникация?
Комуникацията се състои в предаване и получаване на информация, знаци или идеи между двама или повече участници. По своята същност комуникацията е процес на общуване, който включва както предаване (трансфер) на информация, така и двустранен обмен и взаимодействие.
Нямаме нужда от повече сухи обяснения – всички комуникираме през голяма част от времето и имаме понятие от явлението. Но дали това, че се упражняваме постоянно ни прави ефективни? За себе си разбрах нещо важно през последната година – колкото повече те бива в комуникацията по принцип, толкова по-лесно можеш да забравиш колко НЕ те бива понякога, с определени хора и в определени ситуации. Тъй че ако бях толкова добра (колкото си мислех), нямаше да си правя труда да се занимавам с темата.
Има много (наистина много) литература, статии, видеа и информация за това как да общуваме по-добре, как да подобрим комуникацията си – тази статия не е за това. За основни положения може да прочетете петте аксиоми на комуникацията на Вацлавик например. На мен обаче ми се иска да погледнем на комуникацията от друг ъгъл, защото комуникацията е опит да “преведем” вътрешния си свят на “външен” език. И това включва повече движещи се елементи, отколкото предполагаме.
Комуникацията като мост
За целите на днешното мисловно упражнение предлагам да приемем, че комуникацията е мост (защото е). Това е моята аксиома – ще я кръстим аксиомата на Деси-с-ЛАВА и като всичко друго, излязло от моята глава, ще е с повечко лава. Но защо мост? Какъв мост?
Между всеки двама души (или групи от хора) съществува празно пространство и за да се приближим едни до други имаме нужда от, познахте, комуникация. Комуникацията е мостът, който създаваме между себе си и другите. И този мост може да е съставен от много компоненти – думи, жестове, мимики, динамики, чувства, емоции, контекста на ситуацията (като как сме се озовали на моста).
Мостовете са чудесно нещо, защото ни свързват. Дотук добре. НО. Мостовете имат нужда от поддръжка. Мостовете се чупят. Мостовете биват разрушени от сили извън нас самите (непредвидени обстоятелства, бедствия, трета страна). Иска ни се мостовете да са вечни – строим ги веднъж и готово, няма нужда повече да се занимаваме. И когато решим, че имаме нужда от точно този мост, той ще е там и ще ни чака. Да ама не.
Видове мостове
Нашият метафоричен комуникационен мост не се различава чак толкова от нормалните мостове във физическия свят (е, може би се различава от зъбните мостове, но нека не се отклоняваме). Има най-различни мостове – дървени, въжени, от стомана или бетон, зидани и, разбира се, комбинирани. И ако в миналото едни мостове са преобладавали, то днес най-често се съчетават различни материали, за да може мостът да е възможно най-устойчив и безопасен. Следователно още в началната фаза на комуникацията започва строежа на нашия мост и от това как комуникираме с другата страна, колко добре се разбираме (или не), успяваме ли да предадем, разшифроваме и отговорим на информацията, зависи и качеството на моста.
Кой клати моста?
Има един много интересен сайт, който е посветен на преводознанието и се казва “Тоя мост се клати”. Положението обикновено е такова не само с превода, но и с комуникацията по принцип. Аз съм от хората, които клатят всеки мост – аз съм тази, която не реагира подобаващо, задава твърде много въпроси, налива масло в огъня, преобяснява се, казва грешните неща в грешния момент. Но аз съм и тази, която, въпреки всичко това, е достатъчно осъзната, за да знае какво прави, да върне лентата назад, да иска всичко да се изясни. Аз съм тази, която се извинява и се опитва да поправи моста. И добрата новина е, че не съм само аз.
В повечето видове комуникация (ако използваме термините на Вацлавик, цифрова и аналогова) има поне един човек, който се опитва да крепи моста и поне един, който го клати. И двете роли са важни (и се сменят) и зависят най-вече от това какви сме като хора, как гледаме на света, какво ни води в общуването ни с други човешки същества.
Но при всички положения трябва да приемем, че мостът рядко е в покой и няма как да е по друг начин – по него се минава постоянно или пък не се е минавало от много време, случва се да трябва ремонт на ремонта (уинк уинк), възможно е някоя част да липсва. И докато си минаваме най-спокойно, кракът ни може да попадне в дупка. Или още по-лошо – да паднем. Последното е много интересно, защото зависи на каква височина е мостът и какво има отдолу. И, повярвайте ми, това може да е разликата между да се намокрим, да се одраскаме или да си счупим нещо. Ако мостът падне, ние падаме с него. Така че гледайте къде вървите.
Как да поддържаме моста в изправност?
Отличен въпрос! Комуникацията е толкова интересна, защото можем да работим по нея през цялото време.Така или иначе всичко е комуникация, което ни дава УНИКАЛНИЯ ШАНС да се упражняваме постоянно. И ако го правим умишлено (или поне се опитваме, проваляме се и следващия път се проваляме по-грандиозно), може наистина да станем по-добри в нея.
Затова може да изчетете всички селф хелп книги, да изгледате всички видеа на света, да идете на десетки семинари, да чуете какво има да ви каже всеки лайфкоуч, но няма да се научите как да комуникирате докато не хванете друг човек за ушите (метафорично!) и не му причините себе си. И след като го правим постоянно с всеки подозиращ или неподозиращ участник в общуването, защо да не е целенасочено?
Затова колкото и хакове, принципи и трикове да сте запаметили, няма тюториал, който да ви научи как да не се проваляте, защото срещу вас стои жив човек, който ще реагира. И дори да не реагира, това пак е реакция. Единственият начин да се научим е като го правим и като се чудим какво се обърка ТОЗИ ПЪТ и как да не се обърка следващия.
Кога е време да изгорим моста (или да го построим отново от по-устойчив материал)?
Трябва да се съгласим, че не може да очакваме един въжен мост да е издръжлив, колкото бетонен. И ако това не работи за истинските мостове, няма да проработи и за нашия метафоричен комуникационен мост. Не е нужно всичките ни мостове да са от един и същ материал, а няма и как да стане, тъй като отношенията ни с хората са различни следователно комуникацията е различна. Затова е важно да помним, че мостовете, които пресичаме всеки ден трябва да са наистина здрави, иначе ежедневието ни ще се срути.
От друга страна има мостове, които вече за нищо не стават и едва кретат – изгори ги. Аз съм човека с кибрита – ако нещо не те възпламенява, не си заслужава да гориш за него. Просто изгори моста. Отново казвам – метафорично! Хубавото е, че всичко може да бъде построено наново, комуникацията винаги може да бъде възобновена. Понякога трябва да започнем процеса отначало (и нарочно не казвам “рестартираме”, не сме машини), защото вече имаме уменията и опита да се справим по-добре. Друг път комуникацията е приключила и в това няма нищо фатално – просто послушай Елза.
В крайна сметка може да общуваме до безкрай и пак да не се разберем. Защото комуникацията е ключова, разбирането обаче отключва вратата. Комуникацията я има, за да предадем някакъв смисъл. Но това дали ще успеем зависи от комуникационните ни умения. И дори да ги имаме, пак не е сигурно, че ще бъдем разбрани. Разбирането е срещата по средата – на колкото по-сходно комуникационно ниво сме и колкото по-подобни комуникационни стилове имаме, толкова по-лесно комуникираме.
Но комуникацията, която ни учи на най-много е тази с хора, които са различни от нас. Защото тогава трябва да сме по-внимателни, да се напаснем един към друг и заедно да започнем да строим мост на място, на което пропастта често изглежда твърде голяма. Но стига да сме готови да се срещнем вместо да си викаме от другия бряг, мостът ще просъществува.
За по-задълбочено изследване на темата и насоки как да поправим комуникационния мост, прочети тази статия в The Marginalian. А сега провери как функционират твоите мостове и се погрижи за тези, които си заслужават времето и усилията. Или създай нови и бъди горд с резултата.
