Син на двама актьори, Момчил Карамитев отраства зад кулисите, но още като дете си обещава никога да не поеме по стъпките им. Театърът не го привлича, а напротив – отблъсква го. Светът на сцената му изглежда изкуствен и далечен, а времето, което родителите му прекарват в репетиции, често поражда у него чувство на лишение вместо възторг.
Въпреки съпротивата си срещу професията на родителите си, съдбата го отвежда именно в актьорството. Момчил Карамитев остава в историята на българското кино с участието си във „Време разделно“ – филм, който и до днес се смята за един от върховете на българската кинематография. Следват роли в популярни заглавия като „Опасен чар“, „Ваш даскал Апостол“, „Смъртта може да почака“, „Дали“, „Застраховката“ и „Стартрек“.
След завършване на Академията за театрално и филмово изкуство първият му професионален ангажимент е в театъра в Кърджали. По-късно става част от академичното ръководство на ВИТИЗ (днес НАТФИЗ), а след това поема по пътя на кинообразованието в Италия. В Рим завършва кино- и телевизионна режисура, а след близо десет години живот на Апенините се премества в Съединените щати със съпругата си – едно истинско космополитно семейство в търсене на ново начало.
През 90-те години Карамитев специализира кинорежисура и драматургия в Нюйоркския университет и постепенно намира място в американската филмова индустрия. Влиза в синдиката на режисьорите и започва работа по мащабни продукции, които го изправят рамо до рамо с някои от най-големите имена в световното кино.
Сред най-значимите му проекти е „Авиаторът“, в който работи с Мартин Скорсезе, а по-късно и „Момиче за милиони“, по време на който попива опит от Клинт Истууд. Кариерата му включва и работа по сериала „Приятели“ и филма „Добрият германец“ на Стивън Содърбърг.
Животът му в Холивуд обаче е прекъснат от тежко изпитание – съпругата му се разболява от рак. Надеждите в САЩ са малки, а семейството избира да се завърне в България. За Карамитев това не е просто завръщане по необходимост, а дълбоко лично решение – завръщане към корените и към усещането за смисъл.
След връщането си в България той насочва енергията си към авторско кино и документалистика. Сред по-новите му проекти са „Ангелогласният обединител“, „Вариации за цигулка“ и документалният филм „По стъпките на предците ни в Окситания“. Участва и в създаването на филма за баща си – легендарния Апостол Карамитев – „Апостол: силата на духа“.
Историята на Момчил Карамитев е разказ за бягство от предварително зададена съдба, за търсене на собствен път и за завръщане не просто в родината, а към истинското си призвание – киното.
