„Възможното образование“ – фестивалът, който свързва и вдъхновява учители и родители

Автор: Ива Костадинова

Нели Керемидчиева е родител и активист в сферата на образованието от 15 години. След като се присъединява към Сдружение “Общност за демократично образование” и става един от основателите на демократичното училище в София, в края на 2017 г. създава, с помощта на група ентусиасти, фестивал с тогавашното име “(не)Възможното образование”. Това, което започва като смела гражданска инициатива с прожекции на документални филми, продължава и се обогатява съдържателно в следващи издания на Фестивала, а през 2024 г. се официализира в самостоятелна фондация с присъединяването на Светлана Нанчева от сдружение “Професионален Форум за Образованието”. Основна цел е да се разпространява информация и да се вдъхновяват родители и учители за разнообразните варианти в образованието и възпитанието, обединени под името “човеколюбиви”. Подходът на Фестивала е да се фокусира върху срещата и дискусията в търсене на решения. В основата е вярата в силата на личната отговорност и в капацитета на общността да твори промяна „отдолу нагоре“, без да чака институционални реформи. Днес говорим с Нели Керемидчиева, която ще ни разкаже повече за тазгодишното издание, което ще се проведе от 5 до 8 март в София.

Какво е това “възможно” образование?

“Възможното” е събирателен образ на всичко това, което искаме да виждаме в образованието (бих допълнила и възпитанието) на децата си. Това са цели педагогики, отделни подходи или дори изолирани инструменти, които зачитат личността на преките участници в процеса – най-вече децата, но също учителите, а защо не и родителите; съобразени са с етапите на развитие на децата, с природно дадените ни механизми за учене (и особено за “изключване” на ученето); целят предимно развитие на личността и нейните силни страни и интереси, вместо “минаване” на програмата или получаване на високи оценки. Наричаме го още “човеколюбиво” образование и възпитание. То има различни лица и според разбиранията и индивидуалността на различните хора.

Нашата задача не е да покажем един универсален, “правилен” модел – не вярваме, че такъв съществува. Искаме да разкажем за разнообразните възможности и да се подкрепим взаимно, че всеки от нас има право да избере за себе си, за детето си, за учениците си, тези подходи, които ще са най-подходящи (стига, разбира се, да не са вредни за личността). И много ни се иска като родители и учители – тоест тези хора, които в най-голяма степен се интересуват от добруването на децата – да осъзнаем своята роля тук и сега, вместо постоянно да чакаме “държавата” да осигури това, за което мечтаем. По своята същност това очакване е неоправдано и неизпълнимо.

Как възникна идеята за фестивала “Възможното образование”?

Идеята беше много спонтанна. Аз бях изгледала няколко документални филма за различни педагогики – Монтесори, Валдорф, сугестопедия, демократично образование – и много ми се искаше да станат достояние на повече хора. Споделих с приятели и така се появи идеята да ги преведем (повечето бяха чуждестранни) и да ги покажем на голямо събитие с много прожекции и дискусии. Написах проект и извадих късмет, че беше одобрен. Така получихме финансиране, но и задължението да изпълним това, което бе разписано. Не предполагахме, че ще има следващи такива събития и вложихме много усилия – особено предвид, че за първи път се заемахме с нещо толкова мащабно. Заплащане за работата по организацията нямаше, но ентусиазмът ни беше достатъчно голям. Енергията и запитванията на хората след този първи Фестивал бяха толкова осезаеми, че разбрахме – това не трябва да остане еднократен акт, а процес, който тепърва да се развива.

Към кого е насочен фестивала – родители или учители?

Харесва ни обстоятелството, че Фестивалът е едно от малкото събития, насочени едновременно към родители и учители. Защото всъщност няма много места, извън училището/ детската градина, където тези две групи се срещат в “безопасно” пространство като хора, могат да научат повече един за друг и най-вече да се припознаят като партньори, не като противопоставени страни. За съжаление и в общественото пространство твърде често се създава тази изкуствена опозиция “родители срещу учители”, което е само във вреда на децата. Но също така събитието е подходящо за студенти, ученици в горни класове, психолози, педагогически съветници и въобще хора, които се вълнуват от това как можем да освободим човешкия потенциал и да подготвяме хора за мирен, продуктивен и удовлетворяващ живот.

Кой стои зад цялата организация на фестивала – каква е вашата лична мотивация?

Може да изглежда странно, но организацията се върши от няколко човека на доброволчески принцип. Все пак преди 2 години решихме да се формализираме и учредихме фондация с нестопанска цел (преди това документално оперирахме през партньорско сдружение). Моята лична мотивация е детето ми – въобще аз почнах да се интересувам от образование едва след като разбрах, че ще ставам родител преди 15 години. Но още с първата ми работа след завършване на висшето ми образование, ясно помня колко шокирана бях, че съвсем не съм подготвена за реалния живот, въпреки отличните оценки през всичките години назад. Тогава си казах “Аз с какво съм се занимавала повече от 15 години?!!?”. Друг от организаторите още от самото начало е Катина Цолова, която е учител, от няколко години имаме късмета с нас да работи Светлана Нанчева – дългогодишен педагог, първият педагогически съветник в България, която и днес обучава учители.

Най-близкият кръг организатори в последните две години включва още Илияна Михайлова (тя също е предимно в ролята си на родител), Петя Славова (журналист и родител), Найден Йотов (учител). Съставът се променя през годините, тъй като доброволческият труд е изморителна работа (особено когато се върши в допълнение към редовната работа), макар и силно удовлетворяваща, защото е за кауза. Има още доброволци, които помагат с отделни задачи.

Колко пъти се е провеждал фестивала досега и какво да очакваме в програмата му тази година?

Тази година ще е петото “голямо издание” в София. Между 2020 г. и 2025 г. направихме пауза и правихме по-малки събития и инициативи – но не сме спирали работа. За това издание избрахме обединяваща тема да са думите “Свързване, Принадлежност, Общност” и с такава насоченост са всичките 10 събития. За нас тези три неща стоят в основата на добрия живот по принцип и са още по-определящи в първите ни формиращи години. Вярваме, че хората, които се усещат свързани и подкрепени, имат добро психично здраве (а при трудност, имат “спасителна мрежа”) и че животът в общност ни позволява в много по-голяма степен да разбираме другите хора, да преодоляваме неизбежните конфликти с по-голяма лекота и дори да излизаме още по-свързани след тях. Убедили сме се, че тези подходи не са „лукс“, а базова нужда в днешния фрагментиран свят. В програмата предлагаме няколко варианта за свързване през творчество – неслучайно откриваме с документалния филм на българката Елена Панайотова “Артисти за деца”.

Интересен поглед към свързването е работилницата за дръм съркъл на учителя Кирил Кирилов, а от подхода Реджо Емилия (който досега не сме представяли на предишни издания) ще покажем само малка част, именно творчеството като начин за връзка и себеизразяване.

Имаме няколко работилници за преодоляване на конфликти по мирен и уважителен начин – за училищна медиация, възстановителен подход за силна училищна общност, инструмента “Мост Между Сърцата”, основан на ненасилствената комуникация (ННК) на Маршал Розенберг.

Светлана Нанчева ще демонстрира тренинг за ученици в преходни класове (който е провеждала неколкократно с осмокласници), а Катина Цолова ще ни насочи да творим с глина по темата на Фестивала.

Всички формати са преживелищни – тоест идеята не е да стоим и да слушаме лекции, а сами да преживеем и опитаме това, в което водещите са специалисти.

И тази година се стремим да си насочваме фокуса предимно към решенията, не толкова към проблемите, а посетителите на Фестивала да се почувстват вдъхновени, окрилени и с готови практически идеи, които могат да прилагат в ежедневието си.

За какво образование мечтаете?

Мечтая си за образование, в което критерият за успех е доброто психично здраве (на учениците и на учителите), усещането им за смисъл и за принос (към живота, към обществото) и възможностите им да открият и осъществяват собствените си интереси и потенциал.

Какво послание ще оставите на нашите читатели?

Свързвам се силно с вашата мисия – да се оглеждаме за добрите примери около нас, за това, което е ВЪЗМОЖНО, да ги разпространяваме сред близки, приятели, роднини, и да действаме (дори да е с малки стъпки), без да чакаме или поне да подкрепяме хора/ организации, които го правят. Трудът в обществена полза, доброволчеството носят за мен много смисъл и удовлетворение и бих препоръчала на всеки човек да ги изпробва – за каузата, от която той конкретно се вдъхновява.

Вижте цялата програма ТУК.
Формуляр за предварителна регистрация (местата в залите са ограничени!).