Международен екип астрофизици предложи ново обяснение за един от най-озадачаващите космически сблъсъци, регистрирани досега. Става дума за сливането на две изключително масивни черни дупки, наблюдавано чрез гравитационни вълни – събитие, което според досегашните теории не би трябвало да е възможно.
Сблъсъкът, известен като GW231123, е засечен от международната мрежа детектори LIGO–Virgo–KAGRA. Анализът показва, че двете черни дупки са били не само необичайно масивни, но и са се въртели с почти максимално възможната скорост. Това поставя учените пред сериозен проблем: подобни обекти попадат в т.нар. „забранена масова зона“, където според стандартните модели черни дупки не могат да се образуват.
Когато много масивни звезди достигнат края на живота си, те обикновено експлодират като свръхнови и оставят след себе си черна дупка. Но при определен диапазон от звездни маси настъпва толкова мощна експлозия – т.нар. “pair-instability supernova” – че звездата се унищожава напълно, без да остане ядро, което да се превърне в черна дупка.
Затова астрофизиците не очакват да съществуват черни дупки с маси приблизително между 70 и 140 слънчеви маси. Именно в този диапазон обаче попадат обектите от GW231123.
Новото изследване, ръководено от учени от Flatiron Institute, предполага, че досегашните модели са пренебрегвали критично важен фактор – магнитните полета.
Изследователите създали детайлни компютърни симулации, проследяващи живота на звезда с маса около 250 пъти по-голяма от тази на Слънцето – от раждането ѝ до колапса в черна дупка. Оказало се, че ако звездата се върти бързо и притежава силни магнитни полета, част от материята около новородената черна дупка не пада обратно в нея, а бива изхвърлена в космоса с огромна скорост.
Така крайната маса на черната дупка става по-малка от очакваното и може да попадне именно в иначе „невъзможния“ диапазон.
Според авторите магнитните полета действат като своеобразен регулатор. По-силните полета изхвърлят повече материя и забавят въртенето на черната дупка, а по-слабите позволяват образуването на по-масивни и по-бързо въртящи се обекти.
Откритието може да промени разбирането на учените за начина, по който се формират най-масивните звездни черни дупки. Изследването подсказва, че между масата и скоростта на въртене на тези обекти вероятно съществува фундаментална връзка.
Симулациите показват още, че подобни колапси могат да създават и мощни гама-избухвания – кратки, но изключително енергийни космически явления. Ако бъдещите наблюдения потвърдят такива сигнали, теорията ще получи сериозна подкрепа.
Всичко това е важно, тъй като черните дупки са едни от най-екстремните обекти във Вселената. Те изкривяват пространство-времето до границите на познатата физика и дават възможност учените да тестват теориите на Айнщайн при условия, невъзможни за пресъздаване на Земята.
Новото обяснение на „невъзможния“ сблъсък не само решава конкретна астрономическа загадка, но и отваря врата към по-дълбоко разбиране на това как се раждат, растат и се сливат черните дупки в различните етапи от еволюцията на Вселената.
Източник: Flatiron Institute’s Center for Computational Astrophysics (CCA); Simons Foundation
📩 Абонирай се за бюлетина на Успелите
Получавай най-вдъхновяващите истории от България директно на имейла си.