С наближаването на новата учебна година вниманието на все повече родители се насочва към въпроса как да подготвят детето си, а за част от тях това означава и по-задълбочено търсене на среда, която да отговаря на специфичните му нужди.
Терминът „специални образователни потребности“ обхваща широк кръг деца – с аутизъм, с обучителни трудности, с нарушения на вниманието, с изоставане в развитието или с други специфики, които се нуждаят от индивидуализиран подход, за да усвояват знания и умения наравно с връстниците си.
Класната стая в традиционния ѝ вид обаче е изградена около група деца, които трябва да напредват с общо темпо, по обща програма и в определени часови рамки. За дете, което се претоварва сензорно, трудно се концентрира за дълго или комуникира по различен начин, тази структура често се превръща в източник на стрес, а не на развитие.
Именно тук на преден план излизат алтернативни педагогически подходи, сред тях и Монтесори методът, който залага на самостоятелното учене, свободата на избор и ролята на педагога като наблюдател и водач, а не като единствен източник на знание.
В Русе методът намира приложение и в работата на сдружение „Теосис“, което подкрепя деца и младежи със специални потребности, а зад практическото му приложение стои Монтесори педагогът Ина Ганева. С нея разговаряме за това какво прави подхода различен и защо работи именно при деца със специални потребности.
Ина Ганева е Монтесори педагог със специализация в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и основател на Монтесори кабинет в Русе, където работи както с типично развиващи се деца, така и с деца със специални нужди.
Истината е, че аз не деля децата на тези две категории. За мен всички те са просто деца и всяко едно от тях, без изключение, изисква индивидуален подход, обич и подкрепа.
Според нея именно липсата на етикети и на обща рамка е това, което привлича към метода – и което често липсва в други подходи.
Тук няма състезателен елемент, няма очакване всички да правят едно и също по едно и също време. Средата е подготвена така, че да отговаря на конкретните сензорни, емоционални и познавателни нужди на детето в дадения момент.
Една от най-съществените разлики спрямо традиционното обучение, по думите на педагога, е свободният избор в здравословни граници – децата сами решават с какво да работят и колко дълго, докато спазват правилата за уважение към средата и останалите. Ролята на педагога се гради на наблюдение: дейностите и материалите се подбират спрямо актуалните нужди и интереси на всяко конкретно дете, а ученето минава през сетивата и личния опит, не през механично запаметяване.
Различно е и отношението към грешката. Докато в традиционната система тя често се санкционира, Монтесори материалите имат вграден контрол на грешката – самият материал показва на детето неточността, и то се коригира само, без намеса на възрастен.
Това изгражда самостоятелност и увереност. И не на последно място – опазването на концентрацията. Когато видя, че детето е дълбоко вглъбено в дадена дейност, никога не го прекъсвам. Точно в тези моменти на тиха концентрация се случва истинското изграждане на личността.
По думите на Ина Ганева, най-честите предизвикателства, с които се сблъсква в практиката си, са три: сензорно претоварване, трудности в комуникацията и кратък диапазон на вниманието. Всяко от тях се адресира по различен начин.
Сензорното претоварване се овладява чрез самата подготовка на средата – изчистена, подредена, без крещящи цветове и излишни стимули, което създава усещане за предвидимост и сигурност. Комуникационните трудности се преодоляват през дейности от практическия живот, при които детето работи с ръцете си и напрежението спада, а натискът от задължителната вербална комуникация намалява. При краткия диапазон на внимание ключът е в следването на вътрешния интерес на детето – работата започва с кратки цикли, които постепенно се надграждат.
Материалите също се адаптират индивидуално. Основен принцип е адаптирането на трудността според конкретното дете.
Ако знам, че едно дете се претоварва лесно, аз адаптирам материала, като намалявам броя на елементите. Например, ако класическият материал съдържа десет части, мога да му предложа само три, за да има възможност да изживее успеха от завършената задача.
Тактилните материали заемат специално място в тази работа, тъй като ученето чрез допир подпомага изграждането на нови невронни връзки, а педагогът внимателно наблюдава как детето реагира на текстури, звуци и тежести, за да прецени кога и как да въведе даден материал.
Първата промяна, която Ина Ганева забелязва при децата със специални нужди, е изграждането на доверие – те усещат, че не са притискани и критикувани, и постепенно се отпускат. Усмивките зачестяват, напрежението спада видимо, а гневните избухвания и емоционалните сривове намаляват.
Докато в традиционното обучение „специалните“ деца често се фрустрират и затварят в себе си от невъзможността да следват общото темпо, тук те намират пространство да се развиват спрямо собствения си потенциал. Много от тях надграждат уменията си за самообслужване и стават по-уверени в ежедневните си дейности. Нивата им на тревожност значително спадат и те стават по-спокойни.
Тези промени, подчертава педагогът, не остават затворени в защитената среда – те се пренасят и извън нея. Важно уточнение е, че работата ѝ е допълнителна опора, а не заместител на детската градина, училището или другите институции, в които детето вече е част от традиционната система.
Моята цел е, чрез работата с тях, да им дам нужните инструменти, концентрация и емоционална устойчивост, за да се справят много по-спокойно и успешно с предизвикателствата на традиционната класна стая.
На въпроса кое е най-ценното, което децата със специални потребности получават в Монтесори среда, отговорът на Ина Ганева е категоричен: усещането, че са приети точно такива, каквито са, а това безусловно приемане се превръща в основата, върху която те изграждат своята увереност и смелост да опитват нови неща.
Според нея по-включващото образование в България минава през по-силна подкрепяща мрежа – постоянна комуникация между учители, специалисти, терапевти и семейството – и през повече споделяне на добри практики между колегите от различните образователни сфери.
Тъй като до първия учебен ден остават по-малко от две седмици, Ина Ганева съветва родителите да заложат на плавна и спокойна подготовка, а не на резки промени в последния момент. Нейните препоръки се свеждат до четири основни стъпки:
- Постепенна адаптация на дневния режим – по-ранно събуждане и лягане, за да се установи ритъмът предварително.
- Намаляване на тревожността от непознатото – неангажиращи разходки до двора на училището или градината и позитивни разговори за мястото, за да стане средата позната и безопасна.
- Визуални графици у дома – прости табла със снимки или картинки, показващи последователността на ежедневните дейности, които изграждат рутина и предвидимост.
- Положителна асоциация с първия учебен ден – съвместно творчество, например изработване на подарък или украса, които детето да занесе в класната стая.
Когато ръцете са заети със съзидателен труд, притеснението отстъпва място на очакването и радостта.
📩 Абонирай се за бюлетина на Успелите
Получавай най-вдъхновяващите истории от България директно на имейла си.
