Хората, които работим с думи грубо се делим на два вида: такива, които са много стриктни с тях и такива, които си позволяват повечко своеволия. Аз, разбира се, съм от вторите – с думите можеш да правиш всичко и понеже всичко звучи като доста неща, а животът е кратък, искам да съм опитала колкото мога повече от тях.
*8 hours of work, 8 hours of sleep and 8 hours for what we will
Това е лозунгът на работническото движение през 19-и век, благодарение на което се въвежда 8-часовата работна седмица. Думите принадлежат на уелския реформатор Робърт Оуен. И понеже вече в началото на всяко търсене в Google излиза AI резюме, накрая на питането ми по този въпрос се появи следното съобщение:
Ако желаете, мога да ви дам съвети как да спазвате по-добре това разделение или да поговорим за тайм мениджмънт.
Аз не само, че не желая, но и ми стана доста забавно, защото статията ми донякъде е за обратното на това – не искам да оптимизирам деня си, искам да говорим за последните 8 часа, тези, които нарочно и своеволно в заглавието преведох “на воля”.
For what we will в общи линии означава за каквото решим, за каквото искаме, но понеже думата will значи и воля реших, че мога да направя нещо като игра на думи. По-важната причина обаче да използваме израза “на воля” е, защото той означава свобода.
Всеки ден има 24 часа (но не е вярно, че всички имаме едни и същи 24 часа) и макар че в днешно време те не са разделени на 3 равни части от по 8 часа, ми се иска да помислим за времето, което ни остава извън работните задължения и съня. За целите на този текст то ще бъде 8 часа – звучи ми оптимистично, но 8 часа са си 8 часа и в тях трябва да включим всичко, което решим. Всичко, което свободната ни воля избере. Поне на теория.
Тук обаче вече се заформя проблем, защото поне за мен (а сигурна съм и за много от вас) денят не е разделен на стриктни блокове от по 8 (или по колкото и да е) часа.
Модерният свят ни предлага гъвкавост (за която съм благодарна и в същото време съм готова да оспоря) и времето ни често се слива – пускаме пералня между видео колове, четем или слушаме книга докато пътуваме за офиса, ходим на спорт в обедната почивка, обядваме докато продължаваме да работим – списъкът е дълъг.
И тъй като преливаме от една дейност в друга ни е трудно да разберем кога са тези 8 часа, които се предполага да използваме по свое усмотрение.
Има ли ги въобще?
Моята теория е, че ги има и ги няма. На практика дори да не са 8, те пак си съществуват, но ние избираме “да ги изчезнем”. На български няма точно такава конструкция, но ми харесва как звучи, защото точно това правим – чупим парченца време под формата на минути, които се превръщат в часове и изведнъж е време за 8-те (или колкото са останали) часа сън или работа. Защото има нещо наречено attention economy (икономика на вниманието), което ни “помага” да загубим всичкото си време (или поне колкото максимално е възможно), фокусирани в грешните неща. И ако си мислите, че това са само социалните мрежи, значи наистина не внимавате.
Всяка наша секунда онлайн прави някого богат – вниманието ни е пари, много пари. Видеа, игри, пазаруване, медии, туулове, AI, курсове, работа, работа, работа. Мислите си ама те много от тези неща ни помагат. И сигурно е така – все пак очевидно пиша това по никое време на лаптопа си от комфорта на апартамента си под наем, за който плащам с пари, които изкарвам основно с дигитална работа. И обичам професията си, но дори аз постоянно съм пред бърнаут, защото борбата за внимание е по-ожесточена отвсякога.
И това отново ни връща към онези 8 часа, които да прекарваме на воля – къде отиват и какво правим с тях? И ако ги губим в домашни задължения, скролване и brain rot, за какво се е борило работническото движение в крайна сметка?
Можем ли да си върнем 8-те часа?
Това, което всъщност работя е позитивна журналистика и журналистика в търсене на решенията, тъй че след като посочихме проблема е редно да потърсим и решението. Или поне да се опитаме. Обаче аз винаги работя малко наопаки и ще ви кажа какво НЕ е решението. Решението НЕ е тайм мениджмънт, оптимизиране, мултитаскинг, апп, който да ни помогне. Решението НЕ е технологично, защото не сме машини, а технологиите, дори тези, които подобряват живота ни, също крадат от вниманието ни. И ако не внимаваме, 8-те часа “на воля” се стопяват без да се усетим.
ПУФ и ги няма.
Замислете се за всички инструменти, които ползвате и ви улесняват, за всяко приложение – какво направихте с всичкото време, което спечелихте?
Всяка корпорация ни продава едно и също – по-лесен живот, без триене, без проблеми и… wait for it…с минимално участие от ваша страна! Точно така, вече няма нужда да живеете собствения си живот, няма нужда да взимате решения, може да оставите всичко в чужди ръце и да умрете спокойно.
Умирането още не сме успели да го делегираме, така че поне там всеки трябва да се справя сам за себе си – все пак живеем заедно (или поне така трябва да бъде, макар че се отдалечаваме все повече дори да сме в една и съща стая), умираме сами.
Но все пак си мисля, че преди да се стигне до тази неприятна и поне засега перманентна част, можем да намерим утеха в тези 8 часа за нещата, които искаме. Светът е огромен, необятен, фантастичен. И понеже живеем пред екрани, а и пътуваме много повече от преди, си мислим, че сме видели всичко.
Но виждаме ли наистина или само гледаме? И не става дума за това веднъж да се разходим в планината, да чуем птиците в парка, да поговорим на живо с приятел – става дума за системни промени в средата, които зависят от всички нас. Промяна и рефокусиране на вниманието.
И ако си мислите, че от вас нищо не зависи, значи лошите са спечелили. Защото ако си върнем онези 8 часа и откажем да участваме в кражбата на внимание, добрите ще победят.
Звучи наивно и идеалистично, но ако вярваме, че можем да променим нещо, ще го направим. И това е страшно за всички компании, които имат нужда от времето и вниманието ни.
Оптимизмът е оръжие, почивката е бунт, да не правим нищо може да се окаже най-полезното нещо.
Няма нужда постоянно да сме заети, продуктивни, да изпълняваме безкрайни to do или bucket листи. Можем да бъдем със себе си, с други хора, тук и сега – да обитаваме дадено физическо пространство и да обърнем внимание какво се случва с тялото ни, точно къде се намираме в дадения момент в историята. Може би звездите не са същите, които е виждала хората преди хиляди години, но Луната е същата.
Може би вместо да се опитваме да сме навсякъде и да се оказваме никъде, можем да изберем реалния свят, а не междусвят. Не за постоянно, не 24/7, защото все пак искаме да сме полезни членове на обществото, но в онези 8 часа може би всичко зависи от нас.
И така да поправим щетите, които всички нанасяме на света, на природата – защото тя без нас не само че може, но и ще е във възход, обратното, дори да е възможно, ще е най-жалкото и тъжно съществуване. А Марс не е никак гостоприемен.
8 часа работа, 8 часа сън, 8 часа на воля. Огледайте се наоколо – това ли искаме да е светът, който градим? Защото личната и колективна воля са свързани и цялото се натрупва с всеки индивидуален избор и може би, просто може би, няма нужда всичко да е обречено. 8 часа на ден могат да променят всичко. Или поне ми се иска да мисля, че е така.
📩 Абонирай се за бюлетина на Успелите
Получавай най-вдъхновяващите истории от България директно на имейла си.
