Учени описаха нов вид дива котка от Боливия. Това е първото ново откритие в семейство Коткови от повече от век. Животното получи името Leopardus tilcayo, а изследването е публикувано в научното списание Current Biology.
Историята започва през 2017 година. Тогава биоложката Паола Ногалес-Аскарунс, изследовател на National Geographic, получава обаждане от убежище за диви животни в Боливия. Там наскоро приели „странна котка“. Един мъж я намерил край път близо до гората и я гледал у дома цяла година, убеден, че е домашна порода. Накрая разбрал, че животното е диво и мястото му е в убежище.
Ногалес-Аскарунс отишла да види котката в убежището Сенда Верде, в подножието на боливийските Анди. Животното имало малко лице, къси заоблени уши, дълги мустаци и петна като на леопард. Мъжкият екземпляр е на около 10 години, дълъг е около 46 см и тежи около 1,4 кг, тоест е по дребен от обикновена домашна котка.
Отначало Ногалес-Аскарунс решила, че това е тигрова котка от вида Leopardus tigrinus. Този вид е описан още през 1775 година по една рисунка на животно, видяно във Френска Гвиана. По-късно учените приели, че той живее из цяла Централна и Южна Америка, включително в Боливия.
През 2019 година тя подготвяла брошура за дивите котки на Боливия. Тогава забелязала, че нейната котка не прилича на снимката в бразилски справочник. Петната ѝ били много по-големи от тези на котките в съседната страна.
Минали още няколко години, докато Ногалес-Аскарунс усъвършенства уменията си в генетичния анализ. После заедно с генетика Едуарду Ейзирик от Папския католически университет на Рио Гранди до Сул в Бразилия и Йонас Лескроар от университета в Антверпен изследвали генома на животното. Учените сравнили пълните геноми на 38 представители на рода Leopardus. Резултатът бил ясен: новата котка се е отделила от близките си родственици преди около 1,4 милиона години. Това е сходно разстояние с това между съвременните лъвове и изчезналите пещерни лъвове.
Името tilcayo идва от местните хора, които така наричат котката.
„Попитахме ги защо я наричат така, а те казаха: не знам, дядо ми я наричаше така, затова и аз я наричам така“, разказва Ногалес-Аскарунс, която самата е от Боливия.
Думата няма ясно значение нито на испански, нито на кечуа.
Засега е известно само, че видът живее в горите Юнгас по източния склон на Андите в Боливия. Какво яде, кой го напада и как се размножава, все още не се знае. Не е ясно и колко такива котки има в природата.
Oткритието променя картината на цялото котешко семейство. Тигровите котки, които доскоро се смятали за един вид, се оказват група от няколко близки вида. През 2013 година учени доказали, че са два, през 2024 година бил предложен още един, а с новото изследване видовете вече са пет. Изследването сочи и нов подвид в Перу, Leopardus tigrinus antisuyo.
Според Джеймс Сандърсън, основател на Фондацията за опазване на малките диви котки, резултатите подсказват, че маргаят (наричан още дългоопашата котка), който се води един вид от Мексико до Аржентина, може да е всъщност четири отделни вида. Ейзирик е по-предпазлив и казва, че е нужно отделно проучване на генетиката на маргая, преди да се твърди такова нещо. Сандърсън очаква подобрените методи да разкрият нови видове малки диви котки и в Африка.
Всичко това има значение и за опазването на природата. Един от главните критерии за статуса на даден вид е къде живее. Ейзирик обяснява, че ако тигровата котка се смята за един вид от Южна Бразилия до Коста Рика, няма да изглежда застрашена. Когато обаче се окаже, че са пет отделни вида, всеки от тях трябва да бъде оценен поотделно. Според Сандърсън, когато от три вида станат пет, числеността на всеки е по-малка, затова усилията за опазване трябва да се засилят, в зависимост от размера на популациите. Засега учените не знаят колко тилкайо има в природата.
📩 Абонирай се за бюлетина на Успелите
Получавай най-вдъхновяващите истории от България директно на имейла си.