Защото избрах България

В новата ни поредица „Защото избрах България“ ще ви разкажем историите на българи, които се прибират за постоянно в Родината след период на пребиваване зад граница, както и на чужденци от цял свят, които са избрали България за свой нов дом. Целта ни е от първо лице да представим процес, който е противополижен на напускането на Родината и пръскането на българския народ по света. Говорим си с доктор Калин Василев. 

Аз съм д-р Калин Василев – по прякор Калинба, на 32 години, но със Body-mind-and-soul на 18-годишен. Чувствам се в най-добрата физическа и духовна форма на целия си живот. По-бърз, по-силен, по-балансиран и по-идеен от всяка една друга предходна фаза на живота ми. През 2012 година кулминираха моите над 12 години висше образование като защитих докторска степен по генно инженерство в едно наистина уникално място – Carnegie Mellon University, USA. Последва и специализация в Cambridge University, UK. В началото на 2014-та се прибрах в у дома в България и след около 6 месеца създадох организацията TarnovoRuns. Това е един иновативен бранд и място, което дарява хората със здраве чрез провеждането на безплатни мероприятия от образователно, практично и мотивационно естество: тренировки на открито, бягания, йога, семинари, консултации, кръжоци, информационни кампании, лагери и други. За една година от абсолютната нула достигнахме над 4000 човека в община Велико Търново и имаме над 3500 посещения от граждани. В момента изпълнявам функциите на свързващо звено за целия екип от млади хора. Думата управител не ми харесва.

Противно на типичните днешни истории, аз не заминах за да избягам. В България не бях лишаван от нищо. Израснах в семейство, където и майка ми и баща ми с много труд са постигнали стабилност за децата си, но това не означава, че сме били разглезено семейство. В България не съм усещал материална липса на нещо. Също така в образователен и личен аспект бях поставил основите на едно смислено бъдеще в България. Моят гимназиален клас бе от топ ученици и аз лично развивах разнородните си познания дори самостоятелно. Но аз усещах, че навън има един цял свят, който може да ми даде много за да стана смислен човек. Гражданин на света. Интересувах се от езици, от приятелства, от култури, от науки като биология, химия, физика, компютри. Това бе 2000 година. Нямаше Skype, нямаше оптичен бърз интернет, нямаше уикипедия. Имах желание да развия личните си качества на един по-голям мащаб. Заминах през 2001-ва и се прибрах в началото на 2014-та. Плюс-минус това бяха 13 години на образование в чужбина.

Благодарение на моите постигнати резултати там и близките ми контакти в професори бях предложен за докторантска позиция в един от топ университетите на САЩ, а именно Carnegie Mellon University. Там следвах на абсолютно пълна стипендия от 2006-та до 2012-та. Да, това бяха 6 години на неспирни усилия в разработването на нови генетични био-сензорни технологии. Но в страни от чисто научното развитие, това бяха и годините на силно личностно развитие. Вече бях по зрял, по-смислен, по-свободен, с по-широк мироглед към контакти и приятелства. А и градът бе много по-голям и финансово можех да си позволя да пътувам. Това бяха годините, когато започнах да развивам и личното си мото „Мисли глобално, но действай локално“. Някъде по средата на моята докторантура, чувството и нуждата да остана обвързан с България взе превес. По сходни стечения на обстоятелствата, моят труд и контакти с топ професори ме отпратиха в най-престижния университет в света. От 2012-та до началото на 2014-та прекарах пост-докторална специализация в Кеймбридж Англия. Изследвах приложимостта на създадените от мен био-сензори в невронните клетки на мозъка. Желанието ни бе да можем в реално време да визуализираме контактите между тези клетки. Ще спестя детайлите, но опитът и перспективата бяха невероятни.

Наистина е трудно за повечето хора да осмислят и разберат избора ми. Реално с такова резюме възможността за високотехнологично развитие с примамливи финансови възможности е неоспорима. Но с изминаването на годините аз твърдо започнах да усещам нуждата да връщам познания, опит и вяра в България. Мисли глобално, действай локално. Моят локал е и моят дом. Решението ми бе да отдам енергията си и мотивацията си за моето родно място. Тук има крещяща нужда от хора като мен. Приятели нямах много останали, семейството ми липсваше силно, а и клишираната фраза, че „България си има всичко“ не е толкова далеко от истината. Аз искам да имам един природен живот обвързан с хубавата истинска храна, чистият въздух, кристалната вода, семейство. И ако можех да постигна това докато използвам познанията и опита си да размърдвам закостенялото българско общество, това ще ме направи щастлив. С годините започнах да вземам решения на базата на прости думички: щастие, любов, спокойствие, приятелство. Сложни словосъчетания като „високи финансови възможности“ реших да оставя на заден план.

Като се върнах на родна земя се почувствах: спокоен, че съм взел правилното решение; обнадежден, че тук може да съградим промяната към нещо по-смислено; мотивиран и енергичен, че тук sky-is-the-limit, или възможностите за развитие и изграждане на нещо ново са неограничени; сплотен, че моментално изнамерих нови приятели с чисти сърца и съзнание; влюбен, в красиво момиче, което безусловно вярва и ме подкрепя. Почувствах се у дома!

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.