Успелите споделят

Неотдавна, на 15 октомври, Nasimo и Urban Creatures ни поканиха на 20 метра под земята в буферния паркинг на Цариградско шосе, ниво -2, между бетонните стени, да намерим светлината и да я разпознаем. Това бе един проект, който успя да разтърси сетивата ни, повдигайки повече въпроси, отколкото отговори. 

Станислав Трифонов - Nasimo, графитърът, чийто жизнен път се превръща в истинска магия, след като подготвя изложба в Канада и остава без нито една продадена творба. Именно тогава той решава да дарява своето изкуство, повлиян от Петър Дънов и неговия урок да даваш, без да очакваш в замяна. Съдбата го награждава, предоставяйки му още повече възможности - колкото повече дарява, толкова повече поръчки получава.

В нашата родина графитите на Nasimo изобразяват дядо Добри, Вазов, Вапцаров, Левски и Ботев, Българката с хляба, Възкресението, Даването... Станислав вдъхва живот на градската среда чрез образите, които създава, и посланията, които носят те, отваряйки очите на хората за любовта, красотата и добротата, които ни заобикалят.

Ясен Гешев, основател на Urban Creatures и Urban Art Foundation. Започва кариерата си с информационно обслужване на спортни събития. След това става маркетинг директор на Рали България. Става и мениджър събития в една от най-успешните български рекламни агенции. По това време се запознава със Станислав Трифонов - Nasimo. И така през 2008 основава собствена компания за спортен и събитиен маркетинг. Чрез нея финансира проекта Urban Creatures, който се появява като естествено продължение на запознанствата му с множество арт личности:

Идеята на проекта е да използваме изкуството като инструмент за промяна... промяна на средата, промяна на съзнанието.

Представяме ви емоцията от преживяването на съвместния им проект THERE IS LIGHT, който тотално преобърна представите ни за уличното изкуство.

На първо място какво за вас е изкуството?

N: Изкуството е необяснима магия. Точно толкова необяснима, колкото любовта.

За мене лично изкуството е средството, с което изразявам вътрешния си свят, чувствата си, емоциите. Всъщност си мисля, че целта му е да се научим да живеем в съответствие със законите на Вселената.

За мен истинското изкуство е всичко това, което Бог е направил, а ние - всички останали - просто правим опити да го имитираме.

Я: За мен е много важно една творба да има силата да те откъсне от реалността и да предизвика експлозия от мисли и емоции вътре в теб. Обичам нещата да са истински. Най-много ми харесва, когато могат да „посадят” идея в съзнанието ти и да наблюдаваш как тя се развива и се превръща от малко израстъче в огромен ствол и накрая в гора.

Последния път, когато преживях това, беше, когато видях снимките на Lee Jeffris. Неговото изкуство ме накара да осъзная, че светлината е във всеки един от нас. Това го „знаем” всички, но неговите снимки те карат да минеш една стъпка по-напред и наистина да го осъзнаеш, да го видиш и да го повярваш.

Сблъсквайки се всеки ден с реалността, къде виждате надеждата?

N: В чистотата на съзнанието! В това да си помагаме един на друг, да израстваме и в чистата немотивирана любов.

Този свят е едно училище, което ние сме задължени да преминем. Трудности винаги ще има и ние трябва да се научим да ги приемаме и разбираме, защото само така можем да се развиваме и да продължим в по-горните „класове”.

Я: Надеждата е в тази „гора” от идеи, която може да се отгледа в съзнанието на хората.

Промяната винаги започва от съзнанието.

И точно това е и причината и „добрите”, и „лошите” да се борят за съзнанието на хората. Едните искат да посадят семенцето на любовта, а другите наторяват само плевелите суета, алчност, егоизъм и т.н. „Нищо ново, така е било и така и ще бъде” ще кажат мнозина, но аз мисля, че можем да променим това.

Сега ще споделя неща, които могат да се сторят скандални на много хора, но това няма да ги направи неистина.

99% от мислите на хората не са „техни”. Те са външно програмирани. Огромната част от хората нямат представа за това, както и не разпознават и механизма, по който това им се случва. Тъжно е, но много голяма част от тези хора не разбират, че това знание може да промени коренно живота им.

Надеждата се крие именно тук. Ако можем да ги накараме да направят дори само първата крачка, то те сами ще поискат да направят останалите до края. Тръгнеш ли веднъж по този път на търсене на „истината” усещането е такова, че няма спиране... това според мен е и смисълът на живота.

На много от творбите ви присъстват фигури от свещената геометрия – кубът на Метатрон, златното сечение, цветето на живота и др. Защо ги включите в There is light?

N: Използвах точно тях, за да подчертая хармонията, която е възможно да постигнем, след като сме овладели главния си враг - нашия собствен ум.

През какви състояния и емоции преминахте самите вие, докато работихте над проекта?

N: Същите, които се виждат върху платната. Аз съм страшно емоционална личност и всичко, което ми е на душата, го изливам върху платното.

Я: Аз ги изживявам всеки път, когато си мисля за проекта, а това са последните три години. Това си е моят начин да правя проекти - представям си емоцията, която искам да създам, и търся начин да я постигна.

Предполагам, че този подход е и причината в края на всеки проект да го мразя и да не мога да го „усетя”. Просто толкова пъти съм го изживявал, че вече съм претръпнал. При THERE IS LIGHT обаче това не се получи така. Всеки път, в които влизах в тъмнината, го усещах. Това беше супер странно.

Ето и една странна случка от процеса, която преживяхме.

Докато работихме над проекта, рискувахме изключително много, защото ангажирахме огромен брой хора и ресурс, водени само от усещане. Виждахме как с всяка стъпка се доближаваме до това, което търсим, но все още не бяхме пуснали музиката в пространството. Нямахме представа дали акустиката на паркинга ще ни помогне да постигнем ефекта, или ще ни „убие”.

Представете си го... работите месеци супер интензивно, събрали сте подкрепата от над 100 човека, които са ви се доверили и сте използвали ресурс за над 100 000 лева и виждате, че се получава, но нещо му липсва... и стигате до момента, в който слагате последния детайл – музиката. И в момента, в който я пускате, още от първите секунди, усещате как всичко се превръща в едно цяло, как току-що сте превърнали студения бетон в храм.

Емоцията беше толкова силна, че с Nasimo плакахме и се прегръщахме поне 30 минути.

А най-странното е как точно в този момент разбрахме, че това не сме го направили ние. Разбрахме, че ние сме били само ръждивият, крив инструмент, който някак е успял да не се провали.

THERE IS LIGHT by NASIMO and URBAN CREATURES from Urban Art Foundation on Vimeo.

Всички говорят, че сме в духовна криза. Как можем да я преодолеем според вас?

N: Сложно е! От една страна, трябва всеки сам да работи. Първо, за да достигне до определено ниво и да осъзнае някои, да ги наречем грубо, „истини”, а след това трябва да намери кое е неговото „лекарство”, това, което най-добре съответства на неговата конституция. От друга страна, „лечението” е хубаво да се прави, следвайки инструкциите на опитен „лекар”.

Според мен най-важното е хората да разберат, че сме забравили истинската ни същност, но също и да осъзнаят, че за да се постигне промяната, трябва да се работи всеки ден.

Я: Първата крачка... повтарям се, но... да тръгнеш по пътя на търсене на истината е най-важното. Забелязал съм, че ако ти сам не я направиш, много често животът те принуждава. Преди не го разбирах, но сега вече мисля, че го разбрах... важното е ти самият да се промениш. Само така можеш да промениш света.

Какво е посланието ви към младите българи, които тепърва започват да градят бъдещето си?

N: Да не се страхуват да приемат предизвикателства.

Я: Да не се плашат от битки. Да скачат с главата напред и когато не им се получи, да не се отказват, а да мислят какво да променят, да четат, да питат и пак да скачат.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/ акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.