Приключения

Run2Gether е едно от любимите ми събития и много се радвам, че тази година се завърна в "нормалния" си формат след като през 2020 се проведе само виртуално (тази година имаше различни опции). Точно атмосферата на стадиона, където хора с и без увреждания бягат заедно в името на обща кауза прави събитието специално. Това не е поредното спортно състезание, това е празник на равенството. Защото то наистина значи повече и от всички нас като общество, ЗАЕДНО, зависи да покажем, че хората с различни възможности имат същите мечти и цели като всички останали. И заслужават същия шанс.

Аз и приятелят ми се регистрирахме в последния възможен момент, тъй като трябваше някой да гледа Игинатора (сина ни). В 7:30 ч. в неделя (трудно) станахме и не след дълго се запътихме към Националния стадион, където в 9:30 ч. се очакваше да бъде даден стартът на надпреварата. Стигнахме навреме (дори по-рано), взехме стартовите си пакети, които тази година съдържаха не само тениска и номер, но и доста други подаръци като бъфове, барчета, вафли, магнезий. На стадиона имаше и вода и напитки - без вода не може, водата е живот и най-добрият приятел на спортуващия! 

Тук, някъде преди старта, е моментът за пореден път да отбележа, че аз не обичам да тичам. Макар че спортувам 3-4 пъти седмично, тичам точно 2-3 пъти годишно, и то само с кауза - иначе не бих припарила до такива събития. Бягането не е моето нещо, макар че невинаги е било така. И все пак, когато се озова сред много хора, които искат да дадат най-доброто от себе си не само по трасето, а в живота, да помогнат - тогава и аз съм на старта. Това е и един от малкото случаи, когато ми харесва да съм сред хора - положителният заряд се усеща във въздуха, всички излъчват някакво вътрешно сияние, което няма как да не те накара да се усмихнеш.

Но да се върнем към Run2Gether 2021. Като единствен недостатък на събитието мога да посоча голямото закъснение. Беше обявено, че ще започнем в 9:30, но в 10:20 това още не се беше случило. Хората станаха нетърпеливи и тъй като синът ни не беше с нас - ние също. Като човек, който работи на две места, има малко дете и се опитва да прави много неща, животът ми се гради на добрата организация и планиране. По-късно същия ден бяхме и на рожден ден, който Игинатора чакаше с нетърпение. Така че, признавам си, голямото закъснение започна да се отразява на настроението ми. Все пак малко след 10:20 нещата се случиха и потеглихме ЗАЕДНО по пистата на стадиона, за да влезем в Борисовата градина, където продължаваше маршрутът с обща дължина 5 км.

За някого, който бяга за втори път тази година, 5 км са цял маратон, но този път имах мотивацията по-бързо да се прибера вкъщи, а и бях много съсредоточена в дишането си. Приятелят ми е много по-добър от мен в тичането - ходи на футбол всяка седмица, където бяга по около 10 км, така че спираше само заради мен. Всички доброволци по трасето, които показваха накъде да продължим, бяха същински мажоретки, но най-милият момент дойде около тенис кортовете, където се бяха събрали десетки деца с протегнати ръце, които викаха и се радваха. Едно непознато момиченце ми даде "хай файв" и в този момент наистина повярвах, че мога да стигна до финала, без да трябва някой (Ивайло) да ме влачи дотам. 

Пресякохме финиша след по-малко от 39 минути, което за мен сигурно е някакъв рекорд, като се има предвид и че от време на време вървяхме. Получихме медал (всички получават медал) и даже не бяхме последни! Точно като пресичах финала видях колегата ми Петър Нефтелимов, който със сигурност е пристигнал много по-рано - браво, Пешо! Макар че не обичам да бягам, в някакъв момент винаги ме обхваща чувството на еуфория и на финала съм повече от щастлива, че не съм се отказала. Всъщност аз рядко се отказвам - дори да не съм добра в нещо, си поставям за цел просто да завърша. Как, кога - не е толкова важно. Всеки човек по трасето ме вдъхнови да направя точно това.

Таксата за участие беше само 20 лв, а срещу тях получаваш толкова много емоции и куп спомени! Най-хубавото е, че събраните средства ще се използват за организиране на регулярни безплатни адаптирани обучения за хора с различни възможности в JAMBA хъб на възможностите. Обученията са с цел усъвършенстване на професионалните качества на кандидатите за работа и устойчивото им включване в пазара на труда. Затова ако си пропуснал тазгодишното бягане, отсега започвай да се готвиш за догодина! Или пък просто като мен отиваш и пробваш - дори на другия ден да те боли гърбът.